На-стояще

f(t) = sinc(πt) ↔ f(t) = ∑_x(Δx) f(x) sinc[(t - x)π]; f(x) = f(0) = 1.
t, математическото време; x, математическото пространство.

Човек не трябва да се крие зад фактологията - но трябва да се разкрива чрез нея: 
за да мълчат боговете за глупаци... Та ето как който насърчително на първо писмо е отговорил иска pre-factum нещо - че който на първо писмо е отговорил без нещо да иска е отговорил post-factum с отказ, пък в третия случай не е отговорил: това пък e non-factum... И ето как логически се доказва нечий съществен по предложението интерес: някой след първо писмо е приканил, без нещо да иска, т.е. (pre-factum * post-factum) / non-factum = factum, обърнало се е в предложението внимание към факта - освен ако отговорът е чисто куртоазен (завличащ).