Секторният Venture-Capital-предприемач: класически start-up.
Секторният Venture-Capital-инвеститор: компактен производител, ще рече провинциален, утвърдил се и разпространил се поколение след поколение, изчерпал се, за да отдели Venture Capital в конкурентоинструмент, иновация на своя сектор.
1. Марката е на инвеститора, предприемачът притежава дял от печалбата, без да изплаща инвестицията.
2. Марката е на предприемача, който притежава 51% от капитала, след като се изплати инвестицията (а дотогава е на заплата).
Но и в двата варианта производствената мощност (know-how) трябва да бъде във владение на предприемача, та маркетингът (know-what) - във владение на инвеститора:
1) пък ако инвеститорът реши да владее производствената си мощност (което би било глупаво), предприемачът разваля сделката;
2) пък ако предприемачът реши да владее маркетинга си (което би било умно), инвеститорът разпродава дела си (това е т.нар. изход).
Ала ето че за предприемача първият вариант е по-скоро рентабилен, а за инвеститора - по-скоро печеливш.
Ала за предприемача вторият вариант е по-скоро печеливш, а за инвеститора - по-скоро рентабилен.
И двата варианта по своята икономичност се водят от печалбата.
