"Едни бедни хорица от последните къщурки на града се грижат за нейната помрачена душа. Тя не знае къде се намира, нито може да каже коя е, но по нейната осанка всички разбрали, че тя не е от просто потекло и от някой манастир от по-долна ръка. В джобовете и намерили злато (1 - б. м.)
...
Сестра Ефросиния, натоварена от съвета на монахините да издири и доведе госпожа Евпраксия, на часа замина за София. Тя намери бедната къщурка току срещу бесилото, на което бе увиснал Дякон Левски. Бедните стопани, старец и старица, наистина бяха приимали в своя дом една такава голяма и стара калугерка, която дълго време стояла на студа върху градския ров. Но това било отдавна, когато бесили едного българина, за когото се говорело, че искал да стане султан(2 - б. м.)
...
По едно време, когато навън вече било дълбока нощ, тя се раздвижила, бръкнала в дълбокия вътрешен джоб на расото си, извадила една голяма златна пара и я подала на стареца.
- Вземи - казала тя, като се изправила до тавана. - Кажи: 'Бог да прости!...'
Тя си отишла веднага, без да ги погледне, без да каже дума повече (3 - б. м.)"
Яна Язова, "Изоставеното убежище" (началото на "Бенковски")
I. Евпраксия е България (1, 2, 3), митичната България - сбъднало се така и така е вовеки, - чийто мит обаче вече е мрак (1): влиза се сега задължително в мита, слиза се през минало свършено, минало несвършено (2); митът ето че изотвътре се завръща, спохожда (3)
"- Те са я убили! - изплака Младата Макрина, която имаше последен глас в съвещанието, но затуй в житейските работи нямаше по-опитна от нея в манастира. - Видели са, че има злато, ограбили са го и са я убили!...
Сестра Ефросиния не се съгласи с нея, защото тя бе видяла с очите си добрите и незлобиви старци, които и бяха разказали от сърце всичко и бяха и показали като светиня златната пара на игуменията"
II. Версията на Младата Макрина. Нямам думи
"При това един нов слух се беше прибавил към старите, че някои хора срещнали игумения Евпраксия зад граница. Сестра Серафима пък от своя страна остана несъгласна с този слух. Ако госпожа Евпраксия бе отпътувала зад граница, за това щеше да и бъде нужен паспорт, който тя можеше да получи само с нейна помощ от австрийския консул"
III. Серафима е другата България, онази, която не вярва на митове, а на история
"Но дали игуменията бе зад граница, или в пределите на страната, за монахините в Горния метох тя без вест бе изчезнала и тяхна длъжност бе да съберат силите си и да организират на нови основи своя живот и общежитието"
IV. Как ли се прави история? Практичната Евпраксия и психотичната Серафима трябва да разменят ролите си: защото Левски вече го няма, та иде Князът, иде Бенковски...
Култовата Яна Язова!
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
