1. Култура; народът не е култура, обучението колективизира в пасмината характера към образование за интелектуален индивидуализъм, та крайният резултат е интелигентска пасмина, която царува върху кой както се уреди; т. е. народът не е пасмина, образованието индивидуализира в културата характера към обучение за екипен колективизъм, та крайният резултат е масова култура, която царува върху всяка коза за свой крак; и ето че "не сме народ, а мърша" (Петко Славейков, 1975). Индивидуалните характери през Априлското въстание (1876) се обричат на саможертва, казва в този контекст Яна Язова.
2. "Пасмина; аз не съм пасмина." Е, и? Та нима си Спас Гинов: и нима Спас Гинов е мършата Гьобелс!... Яна Язова премахва от "Балкани" "Балдьово" и прекрасния текст "Неизбежни мисли за революцията", отказва се да задълбава в "мършата" и съответно в Спас Гинов - но за да изтъкне Бенковски в съдбовното разминаване с Левски. Ала реставраторът Петър Величков все пак е поместил двата текста в бележки към "Бенковски", 2003. Петко Тотев, "Въстание срещу геноцид", предговорът към "Бенковски", 2003: "Спас Гинов е най-костеливият орех. Неговият кръстопът, жестоко саморазсечен като Гордиев възел, е несравнимо по-сложен от Маркови врата. Авторката само го е загатнала, съвсем трезво преценявайки своите възможности. Трогателна е надеждата на Яна Язова, че в съвременното изкуство и в съвременния хуманизъм, толкова съсредоточени върху личността, ще се търсят нови подходи, подстъпи, мостове по-нататък. Самата поява на Спас Гинов в роман за Бенковски е истина, самозащитена завинаги."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
