Напластеност (3) връз Боговете

Метафизическата рефлексия (под която се подвежда диалектиката): 
(1) не може Христос да се увенчае с победа над Александър
(2) (и тоталитарните почини), без дяволите да ни вземат

Яна Язова ("Златни искри на скръбта", афоризми): 
(1) "Балкани"* ("Левски" - "Бенковски" - "Шипка"), трилогия
(2) "Соления залив"* ("Голямо и Малко" - "Война"), дилогия
(3) "Александър Македонски"
         "Последният езичник", драма (Расате), приживе
             "Капитан", приживе
                 "Ана Дюлгерова", приживе

----------
* Заглавието "Соления залив" е от Петър Величков, Реставратора; 
пък аз бих изнамерил "Руската връзка" ("Балкани" - "Соления залив"),

т. е. през Поезията, Писмата и Дневника на Яна Язова 

(демонстрира се една отсъстваща инфраструктура)

P. S. Без Христа (затрупване) Александър Велики би се приравнил с Бонапарта, 
щото да се подведе под Канта Аристотел, 
сиреч щото да се подведе под диалектическата рефлексия метафизиката

 

Неоснователен въпрос е защо се занимаваме с Боговете: "Силян Щърка", драма:

"Ах, мимолетна ще му бъде тази радост,

додето по пейзажи хубави лудува

и птичи глас и горско шумолене чува,

додето сигурно научи да рисува.

Дотук не ще смрачи очите му тъга.

Но чуе ли веднъж гласът на свойте мисли,

ще поличат върху пейзажите дамга подир дамга,

а той ще се изправи слисан

и ще запита: 'Нужно ли е, ах, защо?'

Да бърка и да меси живото тесто

от пепелта на туй, що първо е горяло, 

кога кълбото земно се е завъртяло?"

 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link