не е да дефинира връзките между аз и идеал,
а да развие способностите на аза (щото - б. м.)
да понесе изпитанията на идеала"
Мая Горчева, "Убежищата в писането на Яна Язова"
Ридание: дъждът себеличие
"Аз съм Балканът със гънки усойни.
Яз е сърцето ми в гръд вкаменела.
Моите песни са редове нестройни -
че всички реки съм във себе приела:
бързи и кротки, шумни, мълчаливи,
сто бурно нещастни, сто гадно щастливи...
На силното време ще да нараснат братята мои,
до мене, до яза ще се провлачат по гърба ми раздран от порои...
И нека от труса на силното време язът ми да се разтури -
по сухите бездни те ще познаят, че тук са гърмели моите бури"
Из Яна Язова, "Язове" (1931) ... и турове
----------
Плачът: умиване за далавера
"Пороят е преминал, веч очите ми са чисти...
Зад скъпите ми нявга сенки мрежа се оприда.
Ще тръгна на гърба на слепи, водни глисти,
та само аз задморските крайбрежия да видя, -
където скриват гръб във тежък дим вулкани
и градове отрудени в полетата пъхтят;
осъденият свирка, пей в подземните зандани,
човешки кости легнали на сух, подземен път"
Из Яна Язова, "Спокоен ден" (1932)
Нямала е 20 г...
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
