та резултатът от елинизираната аристокрация е руската култура и българският книжовен език, т. е. едно инфраструктурно отсъствие.
"Летяха враните, а подир тях кат птички
се вдигнаха далече горските листа.
Небето стана жълто в миг, а клоните самички
увиснаха кат скелети във черна пустота"
Яна Язова, "Много късно"
----------
"И хукнах аз към теб в тъмите
да скрия празник в твоя праг...
Но в сънен креп мълчат вратите -
и всеки дом е саркофаг"
Из Яна Язова, "Скръб"
----------
"Край твоя дом за тебе ходя тихо аз -
край всеки храст и вада.
А на прозореца зад бялата преграда
там сянката ти черна броди тоя час"
Из Яна Язова, "Край твоя дом"
----------
"Да, няма песни, няма шумолене.
И никому не пазя сянка аз.
Дървар не знай какво да ми отнеме"
Из Яна Язова, "Дърво"
----------
"А бавно из земята, срещу мене
изникват сенки. Моите братя клети...
Прииждат старци с сгънати колене,
накъсали приветствени букети,
с гнили рози, листи недозрели"
Из Яна Язова, "Плач над България"
----------
"Аз отмъстих на | сън, че бях извън живота"
Из Яна Язова, "Голямата песен"
----------
"Моята титла, скъпи мой, е едно лошо име"
Из Яна Язова, писмо до Балабанов, 18 дек.' 1937
----------
"Като някой изветрял любовник ти започна да ме мърсиш"
Из Яна Язова, писмо до Балабанов, 1942
----------
"Пътят, по който се води това момиче, е пътят на вманиачаването"
Георги Цанев за Яна Язова
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
