Гръцката нация се е оформила под давление на Атинската демокрация (филелинизъм). Пък през цялото време, от Борис Кръстителя, че до комунягите, Църквата у нас, поради Византийското - върху Александър Македонски - наследство, е била идеологическата спойка за българщина; докато в другите държави Църквата, посредством Римската система, е била преди всичко идеологическият кортеж на аристокрацията... Дошъл е, с Бонапарт, ред обществата да се определят по нации, та самодържната сила на Църквата, освен във Ватикана, е отпаднала; ние сме останали без политическа спойка, оказали сме се с една гола българщина, както сме и сега. И ето защо главният, психологическият въпрос в романа "Левски" на Яна Язова е поп Кръстю, който, срещу Левски, се е мислел за солта на българщината; но това е Богомилският въпрос като национален: понеже Богомилството се е разпространило по света като цивилизационен мотив вместо като национален.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
