"Въпреки тази голяма жертва, която трябваше да понесем, ние изпуснахме... нашия автобус 'Балкантурист' и трябваше с големи молби да се качим на един камион..."
"Въпреки че самата аз бях много изтощена и като се сривахме надолу по пътя на пладнешкия пек, чувствах, че ей сега ще се строполя в някоя урва и ще издъхна, аз много се страхувах за нея, защото лицето и бе посиняло и тя едва мърдаше краката си"
Яна Язова, "Възкачване на Вола", 2 юни' 1961
----------
"Там беше чиновникът, едничкият, който научи как се казвам! Грабна ме, разведе ме навред...- Защо не си взимате бележки? - пита ме той.
- Не виждате ли, че зная всичко наизуст? - отвръщах му аз"
Яна Язова, "Панагюрище", септ.' 1962
----------
"... при пълна тъмнина, когато хълмовете на Търново заприличаха на огромни полилеи, които трептяха с хиляди искрящи светлини, потеглихме на фарове и пълна луна за Дряновския манастир"
"Манастирът е обзаведен с добри спални за посетителите на неговите прелести и аз първа и сама си легнах в чистото легло"
"И как той полетял като птица с разперени криле и пухнал от въздушната бездна в дълбокия вир на реката"
"Всичко си припомних аз и отидох да видя милия Сини вир, около който имало толкова гробове на удавени млади мъже"
"Като тичах запъхтяна по оная стръмна и страшна планина и хвърлях от себе си дреха след дреха, аз мислех с гняв и отчаяние..."
"При изгреялото ясно слънце аз стъпих на лобната стена с проляни сълзи, вдигнах очи към небето и извиках сам-сама: 'Вечна слава, герои!...' ... И ми се стори, че един невидим и нечуван, но осезаем, сам сред тази величествена панорама на едно велико сражение..."
- Извинете - обърна се към мене чиновничката, - но бай Владо ни разправи, че го качил, защото много ви харесал в музея и искал да върви подир 'журналистката'!...
После видях, че и другите ме наблюдаваха тъй втренчено в колата, но аз не искам да обръщам внимание на нищо. Достатъчно има какво да се гледа навън"
Яна Язова, "Дряновски манастир", окт.' 1962
