Работодателят, надвивайки си над масрафа, предстои да заплати труда, т. е. онова, което излиза изпод ръцете; та добавената стойност на продукта иде в случая от това, че в настоящия случай предприемачеството, находчивостта, не се възприема собствено за труд, божа работа си е. "Не ни достига работна ръка, протегнатите за благоволение ръце вече не са работни", правят ни днес изречение "работодателите". Но що имам да им кажа аз? Инвестирането - ами то, видиш ли, въвежда в условия на труд работната сила: че добавената в случая стойност на продукта иде от потребителската алчност, потребителската, култивираната; като пък инвеститорът е просто собственикът на инвентар. "Липсват нам инвестиции", казват днес у нас малцината предприемачи. Никак не е просто - и понеже да се инвестира не е да се пие и плаща, сиреч не е чорбаджилък. Но ако пък в крайно време не се инвестира, "what, then, will be higher? ... the value of land..." (Henry George), the value of God.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
