Че собствеността си върху активите на Панаира Гергов защитава тъй, както Дътън Ранчото си; но с една "малка" разлика: понеже в САЩ Законът пази частния интерес, а хора като Дътън - обществения, докато при нас е обратното.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Че вселената е полярна (т. е. ето ви деконструкция*, че да ни вземат дяволите**)
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
В романа "Левски", а и в цялото си творчество след 9-ти септ.' 44-та, Яна Язова, понеже вместо историк е писател, се занимава, и то в негативен план, с предателската психология на обобщаващия образ Поп Кръстю, не и просто с някаква предателска фактология на някой си Кръстю Никифоров; това е талантът на Яна Язова: Левски е преди всичко Левски, но уви, няма как освен в определения негативен контекст! Т. е. тук Димитър Общи, Фактът, остава в периферията на Поп-Кръстювата нагласа.
Но Мая Горчева, в "Убежищата в писането на Яна Язова", пише с уличаващ тон, че "защото като че ли цел на това повествование не е да дефинира връзките между аз и идеал, а да развие способностите на аза (щото - б. м.) да понесе изпитанията на идеала"; пък аз не разбирам защо това трябва да бъде тъкмо улика, вместо да бъде възхвала. Че "това не бе голямата игра на един роб, който се бореше срещу султана. Един народ се бе надигнал против полумесеца." Яна Язова, "Левски". Идеята народ.
Петър Величков ми отговори, че "всяко литературно произведение е обект на различни критически виждания".
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Съдействай ми за инвеститор,
за да си нося с теб новите дрехи
Женски свят
- Там няма далавера: като ще рече дето няма безплатна жена. Пък ти... майката е до време... ще си платиш, щом, ето, търсиш жена. И нежели да ти плащат колкото за продоволствие. Ами нали това искаш, мъжо: че всяка коза за свой крак! Обаче припомням ти как децата в днешно време трябва да бъдат. Жена от сой съм.
- Няма тук общност, жено: като ще рече дето няма лична, виждаш, отговорност. Пък ти хубавичко ще се уредиш, щом, ето, търсиш отговорност. И нежели да ти уреждат колкото за благоденствие - на теб и на поколението. Или вече си се уредила? Ами нали това искаш, жено: че кой както се уреди... Жена ли? Мога вече без... жена. Точно аз.
"Man make them happy, 'cause man make them toys;
And after man make everything, everything he can,
You know that man makes money to buy from other man.
This is a man's world, but it would be nothing,
Nothing, not one little thing, without a woman, or a girl"
James Brown (аудио, link)
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
"Младата Макрина се смееше с два реда бели зъби, с пламнали, зачервени страни и хукваше навън, за да се загуби и потъне в някоя непозната къща на града. Сестрите се кръстеха подир нея..."
Яна Язова, "Тайните пътища на госпожа Евпраксия"
1. Култура; народът не е култура, обучението колективизира в пасмината характера към образование за интелектуален индивидуализъм, та крайният резултат е интелигентска пасмина, която царува върху кой както се уреди; т. е. народът не е пасмина, образованието индивидуализира в културата характера към обучение за екипен колективизъм, та крайният резултат е масова култура, която царува върху всяка коза за свой крак; и ето че "не сме народ, а мърша" (Петко Славейков, 1975). Индивидуалните характери през Априлското въстание (1876) се обричат на саможертва, казва в този контекст Яна Язова.
2. "Пасмина; аз не съм пасмина." Е, и? Та нима си Спас Гинов: и нима Спас Гинов е мършата Гьобелс!... Яна Язова премахва от "Балкани" "Балдьово" и прекрасния текст "Неизбежни мисли за революцията", отказва се да задълбава в "мършата" и съответно в Спас Гинов - но за да изтъкне Бенковски в съдбовното разминаване с Левски. Ала реставраторът Петър Величков все пак е поместил двата текста в бележки към "Бенковски", 2003. Петко Тотев, "Въстание срещу геноцид", предговорът към "Бенковски", 2003: "Спас Гинов е най-костеливият орех. Неговият кръстопът, жестоко саморазсечен като Гордиев възел, е несравнимо по-сложен от Маркови врата. Авторката само го е загатнала, съвсем трезво преценявайки своите възможности. Трогателна е надеждата на Яна Язова, че в съвременното изкуство и в съвременния хуманизъм, толкова съсредоточени върху личността, ще се търсят нови подходи, подстъпи, мостове по-нататък. Самата поява на Спас Гинов в роман за Бенковски е истина, самозащитена завинаги."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
"Едни бедни хорица от последните къщурки на града се грижат за нейната помрачена душа. Тя не знае къде се намира, нито може да каже коя е, но по нейната осанка всички разбрали, че тя не е от просто потекло и от някой манастир от по-долна ръка. В джобовете и намерили злато (1 - б. м.)
...
Сестра Ефросиния, натоварена от съвета на монахините да издири и доведе госпожа Евпраксия, на часа замина за София. Тя намери бедната къщурка току срещу бесилото, на което бе увиснал Дякон Левски. Бедните стопани, старец и старица, наистина бяха приимали в своя дом една такава голяма и стара калугерка, която дълго време стояла на студа върху градския ров. Но това било отдавна, когато бесили едного българина, за когото се говорело, че искал да стане султан...
По едно време, когато навън вече било дълбока нощ, тя се раздвижила, бръкнала в дълбокия вътрешен джоб на расото си, извадила една голяма златна пара и я подала на стареца.
- Вземи - казала тя, като се изправила до тавана. - Кажи: 'Бог да прости!...'
Тя си отишла веднага, без да ги погледне, без да каже дума повече (3 - б. м.)"
Яна Язова, "Изоставеното убежище" (началото на "Бенковски")
I. Евпраксия е България (1, 2, 3), митичната България - сбъднало се така и така е вовеки, - чийто мит обаче вече е мрак (1): влиза се сега задължително в мита, слиза се през минало свършено, минало несвършено (2); митът ето че изотвътре се завръща, спохожда (3)
"- Те са я убили! - изплака Младата Макрина, която имаше последен глас в съвещанието, но затуй в житейските работи нямаше по-опитна от нея в манастира. - Видели са, че има злато, ограбили са го и са я убили!...
Сестра Ефросиния не се съгласи с нея, защото тя бе видяла с очите си добрите и незлобиви старци, които и бяха разказали от сърце всичко и бяха и показали като светиня златната пара на игуменията"
II. Версията на Младата Макрина. Нямам думи
"При това един нов слух се беше прибавил към старите, че някои хора срещнали игумения Евпраксия зад граница. Сестра Серафима пък от своя страна остана несъгласна с този слух. Ако госпожа Евпраксия бе отпътувала зад граница, за това щеше да и бъде нужен паспорт, който тя можеше да получи само с нейна помощ от австрийския консул"
III. Серафима е другата България, онази, която не вярва на митове, а на история
"Но дали игуменията бе зад граница, или в пределите на страната, за монахините в Горния метох тя без вест бе изчезнала и тяхна длъжност бе да съберат силите си и да организират на нови основи своя живот и общежитието"
IV. Как ли се прави история? Практичната Евпраксия и психотичната Серафима трябва да разменят ролите си: защото Левски вече го няма, та иде Князът, иде Бенковски...
Култовата Яна Язова!
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
И ето че пихтия, живец, кучето аха да проговори - та идеалът е основанието за език. Пък Александър Македонски, общочовешката пихтия: ами да, езикът е основанието за идеал. Но кой "да бърка и да меси живото тесто от пепелта на туй, що първо е горяло, кога кълбото земно се е завъртяло"? Яна Язова, "Силян Щърка". Сил-ян Щърка.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
40 минути, в 5 части, Литературен маршрут
по Яна Язова с Петър Величков,
София, лятото' 2022, видео:
link 1 | link 2 | link 3 | link 4 | link 5
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
"Въпреки тази голяма жертва, която трябваше да понесем, ние изпуснахме... нашия автобус 'Балкантурист' и трябваше с големи молби да се качим на един камион..."
"Въпреки че самата аз бях много изтощена и като се сривахме надолу по пътя на пладнешкия пек, чувствах, че ей сега ще се строполя в някоя урва и ще издъхна, аз много се страхувах за нея, защото лицето и бе посиняло и тя едва мърдаше краката си"
Яна Язова, "Възкачване на Вола", 2 юни' 1961
----------
"Там беше чиновникът, едничкият, който научи как се казвам! Грабна ме, разведе ме навред...Яна Язова, "Панагюрище", септ.' 1962
----------
"... при пълна тъмнина, когато хълмовете на Търново заприличаха на огромни полилеи, които трептяха с хиляди искрящи светлини, потеглихме на фарове и пълна луна за Дряновския манастир"
"Манастирът е обзаведен с добри спални за посетителите на неговите прелести и аз първа и сама си легнах в чистото легло"
"И как той полетял като птица с разперени криле и пухнал от въздушната бездна в дълбокия вир на реката"
"Всичко си припомних аз и отидох да видя милия Сини вир, около който имало толкова гробове на удавени млади мъже"
"Като тичах запъхтяна по оная стръмна и страшна планина и хвърлях от себе си дреха след дреха, аз мислех с гняв и отчаяние..."
"При изгреялото ясно слънце аз стъпих на лобната стена с проляни сълзи, вдигнах очи към небето и извиках сам-сама: 'Вечна слава, герои!...' ... И ми се стори, че един невидим и нечуван, но осезаем, сам сред тази величествена панорама на едно велико сражение..."
Яна Язова, "Дряновски манастир", окт.' 1962
Гръцката нация се е оформила под давление на Атинската демокрация (филелинизъм). Пък през цялото време, от Борис Кръстителя, че до комунягите, Църквата у нас, поради Византийското - върху Александър Македонски - наследство, е била идеологическата спойка за българщина; докато в другите държави Църквата, посредством Римската система, е била преди всичко идеологическият кортеж на аристокрацията... Дошъл е, с Бонапарт, ред обществата да се определят по нации, та самодържната сила на Църквата, освен във Ватикана, е отпаднала; ние сме останали без политическа спойка, оказали сме се с една гола българщина, както сме и сега. И ето защо главният, психологическият въпрос в романа "Левски" на Яна Язова е поп Кръстю, който, срещу Левски, се е мислел за солта на българщината; но това е Богомилският въпрос като национален: понеже Богомилството се е разпространило по света като цивилизационен мотив вместо като национален.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Трилогията "Кучка":
1. "Мила Самовила"
2. "Има кой да ме оправя"
3. "Твърде късно за любов"
Мотото:
"She's acting pretty cool;
but when it comes to playing life,
she always plays the fool"
Def Leppard,
"Too Late for Love"
Всичко е казано
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
"Единият, най-едрият циганин и най-сънливият,
го хвана за лакътя и го довлече под бесилката"
Яна Язова, "В тъмни зори" (Димитър Общи)
(1) е да се припомняш в опомняне;
та опомнянето е че абсолютната свобода е неволна
↓
(2) е че опомнянето предшества припомнянето;
та опомнянето е че абсолютната свобода е волна
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Ридание: дъждът себеличие
"Аз съм Балканът със гънки усойни.
Яз е сърцето ми в гръд вкаменела.
Моите песни са редове нестройни -
че всички реки съм във себе приела:
бързи и кротки, шумни, мълчаливи,
сто бурно нещастни, сто гадно щастливи...
На силното време ще да нараснат братята мои,
до мене, до яза ще се провлачат по гърба ми раздран от порои...
И нека от труса на силното време язът ми да се разтури -
по сухите бездни те ще познаят, че тук са гърмели моите бури"
Из Яна Язова, "Язове" (1931) ... и турове
----------
Плачът: умиване за далавера
"Пороят е преминал, веч очите ми са чисти...
Зад скъпите ми нявга сенки мрежа се оприда.
Ще тръгна на гърба на слепи, водни глисти,
та само аз задморските крайбрежия да видя, -
където скриват гръб във тежък дим вулкани
и градове отрудени в полетата пъхтят;
осъденият свирка, пей в подземните зандани,
човешки кости легнали на сух, подземен път"
Из Яна Язова, "Спокоен ден" (1932)
Нямала е 20 г...
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Somewhere in the distance...
"She stretches out her hand as the curtain starts to fall...
She's acting pretty cool;
But when it comes to playing life, she always plays the fool.
They say it's just too late, too late for love"
Def Leppard
Една ироническа, една сърцераздирателна достоверност:
защото пред Княгинята всички, мисля си, всички сме хитреци...
Изделие със собствен маркетинг
(Proper Marketing Product = PMP, link)
Търговски представител
↕
Основател (know-how, чрез Инвеститора) + Съдружие (разисква резултатите)
↕
Продажба (PDB* = Parametric DataBase статистично: Основател, Аналитик)
↕
Производство (TC** = Technological Card в архив: Основател, Технолог)
↕
Продоволствие (ERP*** = Enterprise Resource Planning: Основател, Администратор)
↕
Инвеститор (know-what, чрез Основателя)
----------
* Parametric DataBase = Продуктова параметризация (всъщност тя се продава)
** Technological Card = Производствен формуляр
*** Enterprise Resource Planning
Активните понятия са основните понятия, разбираемите за всички -
репликират се: категоризиране в база-данни
Сортиране: категориите се делят на
- довеждащи ("палец")
- обособителни ("показалец")
- пространствени ("среден")
- времеви ("безименен")
- характерни ("кутре")
Филтриране: класифицирането и авторизирането са длъжностни,
а длъжностите са активни понятия
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Работодателят, надвивайки си над масрафа, предстои да заплати труда, т. е. онова, което излиза изпод ръцете; та добавената стойност на продукта иде в случая от това, че в настоящия случай предприемачеството, находчивостта, не се възприема собствено за труд, божа работа си е. "Не ни достига работна ръка, протегнатите за благоволение ръце вече не са работни", правят ни днес изречение "работодателите". Но що имам да им кажа аз? Инвестирането - ами то, видиш ли, въвежда в условия на труд работната сила: че добавената в случая стойност на продукта иде от потребителската алчност, потребителската, култивираната; като пък инвеститорът е просто собственикът на инвентар. "Липсват нам инвестиции", казват днес у нас малцината предприемачи. Никак не е просто - и понеже да се инвестира не е да се пие и плаща, сиреч не е чорбаджилък. Но ако пък в крайно време не се инвестира, "what, then, will be higher? ... the value of land..." (Henry George), the value of God.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Та при твоя мрак може да се доходи и през светлата му страна - понеже във всяко отношение си приказна; вместо през оня гнил сексапил, в който не бих могъл да нагазя и в който ти съзнаваш скритата си сила - и който ме кара да пощръклявам
Но нека все пак чуем и видим концерта: LINK
Ето го действителния ред:
rot*[div**(D)***] = i(t) → Ф(t) = μ i(t) → u(t) = - dФ(t) / dt
div*[rot(B)] = Ф(t)
→ u(t) = - dФ(t) / dt → i(t) = ε u(t)
D, електрическо поле, материалната компонента на светлинно
поле;
i,
електрически
ток; ε, електрическата
проницаемост във вакуум
B, магнитно поле, виртуалната компонента на светлинно
поле;
Ф, магнитен поток; μ, магнитната
проницаемост във вакуум
u, електрическо напрежение; t, време
----------
* пулсация cos(ωt); ω, ъглова скорост
** електрически заряд (+, -)
*** маса → инертност → спинор
Електрически контур:
- i(t) = [∫u(t)dt]
/ μ → I = U / (ωμ) → i(t) = u(t) / R → U = I / (ωC) → u(t) = [∫i(t)dt] / C
εμ di(t) / dt + i(t) = 0 → i(t) = i(0) e-t/(εμ)
→ t / √(εμ) = - √(εμ) ln[i(t) / i(0)]
εμ dФ(t) / dt + Ф(t) = 0 → Ф(t) = Ф(0) e-t/(εμ) → t /
√(εμ) = - √(εμ) ln[Ф(t) / Ф(0)]
ln[i(t) / i(0)] & ln[Ф(t) / Ф(0)], степен на затихване на i & Ф
t / √(εμ) = √(εμ) √{ln[i(t) / i(0)] ln[Ф(t) / Ф(0)]}, електромагнитното проникване
във вакуум
1 / √(εμ), скоростта на разпространение на електромагнитното
поле във вакуум
----------
* i(ωt) = i(0) e-t/(ωεμ) & Ф(ωt) = Ф(0) e-t/(ωεμ) → ωεμ, инертност → маса
Не може да се живее безупречно,
ала как да заживея безукорно,
пък без тъкмо аз да живея "добре",
та понеже "човек и добре да живее,
умира и друг се ражда"?
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Ружа Игнатова: криптовалутиращо банкиране, вместо да се състои в защитено против кражба посредничество за фючърсни сделки, - оказва се бенефициент на инвестиране; т. е. "инвестирай в криптовалута (?) при нас, пък ние в замяна ще те удостоим с обучителен пакет как да печелиш... криптовалута". Кредит на наивност. Криптовалута се обезпечава, тя не може да се предлага - шифър се разчита, той не може да се чете... Но "измама с политическа криптовалута" - аналогия, която на думи Борислав Цеков* провежда - е ГЕРБ-аджийска демагогия. Понеже в политиката става въпрос за кредит на доверие, не на наивност: та в политиката иде реч не за шифър, а за послание... Пример какви тънки демагози се отглеждат в нашето общество. Шифърът е по-голям от посланието (а умът - от доверието), доколкото икономиката превъзхожда политиката: и доколкото проблемът не е кому да се довериш - а как да се довериш.
----------
* "Труд", 1 авг.' 2022 (link).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Liberté, égalité, fraternité! "Понякога в дълбоките пазви на земята той чувстваше топлина, жива топлина от голямото земно сърце." Култовата Яна Язова, "Сам на път" (Стоян Илийка). Що за възвание? Философската про-фесия, философското при-звание! Та икономиката, освен да бъде синекдоха, може да съществува, и то микро и макро; понеже въз основа че, видиш ли, производственият и продоволственият въпрос разполагат с микроикономическо решение маркетинговият е актуален. Ами допуска се философемата как в микроикономиката парадът се командва от лидерството и как се води от маркетинга. Пък предварителните изводи ето ги: фашисткото лидерство не е корпоративно; и че Бонапарт не е лидер тип Александър Македонски. А исторична констатация не е възможна иначе освен относно лидерство. И нима лидерството тип "Александър Македонски" не е с макроикономическа, т. е. тоталитарна, валентност! И нима единствената просперираща макроикономика не е Китай? Западният Римски император е корпоративен лидер. Западната Римска империя е с микроикономическа валентност. И нали единствената съхранила се микроикономика с лидерски маркетинг е Английската корона! О, САЩ, bro, са микроикономика в чист вид. 16 ян.' 2023, Шумен.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link