"... и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки."
Непроницаемостта помежду ни. Та сушата на съществуване, изкушението, - снема се, упада, отцежда се, замръзва във вселенски страх; и е готова да прегори към общностна харизма: "anger rideth with the one that knows no fear, whoes eyes like fire, whose heart's like ice" (Immortal, "Sons of Northern Darkness"). Бликва живец, кръв! Другото е акривична регулация в икономията, увисване, хипостаза, далавера, непроницаемостта помежду си - нежели чаяние за грях. Че до ден днешен.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
