Тялото ми е чиято душа е моята***: че или прескачаш тялото си, или*****... ами самосъжаляваш се. Другото е далавера*: че, видиш ли, "душата ми е чието тяло е моето"**... Последствието да избереш себе си е или етическо, или естетическо****, та е с уклон към собственото тяло.
Сиреч недалавераджийският изход от самосъжалението е съпричастието, общностната харизма, дяволи ни взели!
Lzzy Hale: ето, иде реч; release! {i² = j² = k² = - 1: Lzzy.}
----------* Мътилката в обществено разпределящото се утаяване.
** Кант. *** Шопенхауер. **** Киркегор. ***** Ницше.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
