Понятия се употребяват идейно*, та далавера се употребява биографично (в съзвучие с Кант); пък артикули се употребяват звателно (виж фрагмента ми "Цикълът": link).
----------* Хегел: понятия се употребяват идейно. Че допреди Кант иманентното съществувало трансцендентно (догматизъм), като пък екзистенциалното се обуславяло трансцендентално (скептицизъм) ... "Тривиализъм", казал със задна дата Хегел. Понятийната употреба заключава една иманентна и една екзистенциална съставка. Едноицата (Теза) се отнася помежду си (Антитеза заради "единство и борба на противоположностите"), отнасяйки се и към цялото си (Синтеза чрез "отрицание на отрицанието"); а отнасяйки се и към цялото си, се отнася и към себе си, както и то (каквото "количествени натрупвания довеждат в качествени изменения").
Че двоицата се отнасят помежду си, отнасяйки се и към цялото си; а отнасяйки се и към цялото си, се отнасят и всеки към себе си, както и то... Множественост, конкретизация, "историчност" все повече и повече: чиято Синтеза е Идеята.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
