Та подборът върху паспортни (илюзията, че производство = R&D) ... паспортни данни е неартикулиран: че всички ние трябва съобразно, видиш ли, "логиката на шеф" - ами да следваме, чуеш ли, "великата интуиция"!... Защо съм неспособен? Достатъчното основание за артикулиран подбор е въдворението в Ръселов парадокс: и нека всички ние, съобразно логоса, следваме, разбира се, че идейно и общностно, харизма; шеф, подпомаган от аналитик, "разкъсва" смислово по опции в един от четири аспекта артикулите, а именно*:
а) пространственият, параметричните опции (III клас по Шопенхауер);
б) причинният, опциите-"матрьошки" (II кл. по Ш.);
в) съчетаният (I кл. по Ш.);
г) времевият, редоположените опции (IV кл. по Ш.).
"Целта ми е да философствам", философствам. Шефът командва парада, ала не трябва да води парада! Освен ако не е всецяло като Бонапарт... Нима без достатъчното си основание подборът не е обречен собствено на диалектика! Препитанието - на далавера. Има ли по-ярки свидетелства за далавера отколкото тоталитарните режими!... Самият Чезаре Борджия също е имал шеф - своя баща, папата... Харизмата на продукта, технологията за продукта, финансирането за продукта, аналитиката за продукта: какво като - уви, щом шефът се изживява за Бонапарт - би могло да бъдат достатъчни за реализация. Жив да ни е тарикатлъкът редом с големите ни способности! Ала би ли се намерил аналитик, който между шефа и далаверата да лавира? Как без авангард би могло ERP-софтуер да бъде валиден?! Ето я моята надежда, Бонапарте! Че паспортните данни са нещо, което се установява (заради производството), а не с което се експериментира.
* Виж Модула: link
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
