Трябва да работи, да, вместо да философства. Висшист. Въведете го вие, по-старите, свикнете го да работи. Чел е. Момчето е интелигентно. Ползвайте го. Баща му е милиционер. Синът е приучен да мълчи, възпитан е да се подчинява, да се страхува. Синовен дълг. Ергенче. И наше момче. Кротко, добро, разсъдливо. Не е от ония бабаитчета, тарикатчетата. Повечко е захлупен, греши от притеснение и неопитност. Предразположете го. Проблемът да си откъсне пай от далаверата си е, ха-ха, негов. Ще се пенсионира тук, ако знае къде кога какво да приказва. Отмина времето, щото, видиш ли, учил си се, мама, за да не работиш. Та еднолична е борбата в родова ситуация; а лична би била победата, философският establishment. Индивидуална е борбата в купешка ситуация: пък победата там е на многообразието, "системата". Be your truest self, your superpower. Философстваш. Обичаш да философстваш. Хранят те. Никакъв индивидуалист не си. Ами прочутият български индивидуализъм. Превърни се в основната своя характеристика; изфилософствай се да бъдеш потърсен такъв, какъвто си. Нежели умрели за теб да те обвързват. Не би имало кой освен твой свят рано или късно. Или до гроб.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
