"The irony is, I'm cleaning out my Actual closet
in an attempt to clean my Inner closet"
Lzzy Hale, 7 юни' 2022, Twitter (link)
Квантът съзнание, да, в памет и насъщие: ами че спрямо нещо изолираш в себе си смисъл (Брентано); сиреч не мога от първото ми лице. Пък полезрението: ами смисловата динамика спрямо едно-също (Хусерл). Възрението: та спрямо битието изолираш в себе си страх от смъртта (Хайдегер). Ние (Хусерловата критика относно Хайдегер). И ето я зрителната перспектива: погледът е фокусиран. И безостатъчната: перспективата, от която бихме имали света си. Действаме. Въз-гледи. Край ли? Бреме. Слепотата, с която сме импрегнирани: езиковият медиум, културата... Гледката, гледката! Безостатъчната: светогледът, към който, дяволи ни взели, не бихме имали себе си. Дом = домакинство, домакински подход. Възгледи. Цивилизацията (вместо 'ляб и сеир).
P. S. Страхът от смъртта е основата, върху която гледището се разделя на поглед към и гледка от; че гледището, ние, би се снело в т. нар. (!) гл. т., ако страхът от смъртта беше безмълвен (хитър е Хайдегер, но тъкмо домогването му до академичната абстракция го проваля, приветствам честността на Хусерл).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
