Рандеман и маркетингов нюанс

Ако в Технологичната карта не присъстваха материали, а единствено показатели, т. е. беше сведена до Контролна карта, щеше всеки път да се попълва Материален формуляр ръчно (няма как), чиито количества да се приспадат във Физическия складов списък автоматично. Ала Технологичната карта съдържа в протежение (!) материалите, които към момента на приключване са вече взети (употребени) и няма как артикулните количества съответно да не са били актуализирани тъкмо ръчно. Въпросът е: защо просто не се работи с Контролна карта (и Материален формуляр = рандеман + отпадък), че да се спести "двойната работа" (отсъства Материален формуляр)? Ами защото Рецептата, колкото и обстоятелствено да е съставена, е твърде обща, препоръчителна е, пък показателите - винаги частен случай с нещо непредвидено: и няма как сетне с Рецепта и Контролна карта да се възпроизведе и оцени технологичният процес точно какъвто е бил. Което не би било от значение за продоволствен продукт: спазена е Рецептата, резултатът попада в Стандарта, изчисляват се разходите (вложените общо материали, енергия, труд) и толкова (и се съпоставят с изискваните, анализират се разходни тенденции) - но не и за бутиков, не и за продукт, в който преди всичко се търси маркетингов нюанс... Приключването на Технологични карти е и възможност да се провежда складова ревизия умно: дали материалите в Аналитичния складов списък (и захранван в синхрон заедно с Физическия) - дали отговарят на материалите във Физическия (понеже който има достъп и желание да краде материали, ще може да внася корекции във Физическия списък или чрез Материалния формуляр).

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link