Lzzy

"At the Rock show you'll be right in the front row"

Lzzy Hale, "Rock Show"

Неоновото слънце облекчава погнусата ми, неоновото слънце осветлява страха ми (виж в отрицателния план Ницше, "Gott ist tot", "Веселата наука", фр. 125; та предвид че, изписан вече с главна буква, Човекът, спомняйки си, уви, живее по навик, сиреч пребивава в еластичен растер, то Ницшевият един тъкмо глад за взаимопроникване природа-култура отвежда отвъд идеала, отвъд палиатива: че как през отломки, черти и прототипи човек иронично се натъква на, в съвършено равновесие, културния хищник, идеята за културен хищник, свръхчовека; ами любомъдрието е неразделно с историята си, а поради това мъдростта се оказва откъм невъзможността за свръхчовешка антропология, взираш се в квантова бездна).

Без идеал. Идеал: уж взаимопостигнали се възвишеност и (без-) нравственост. Езикът: че тяло-душа-дух рефлектира върху тяло-душа-дух; човекът: че духът е човек (filioque*: моето, през езика, е производно в отлив на живец през инфлексна точка**) ... И говорим за възвишеност ли? Харесвам Lzzy (ето т. нар. смисъл на битието). А човечност без човешки нрав? Ами ето:

    - достойнство, да обръщаш гръб, без да се обръщаш гърбом;

    - чест, да защитаваш достойнството си;

    - дълг няма освен от обещание;

    - отговорност няма освен от обществена власт;

    - задължение няма освен къмто правомощие.

- Любов: съгласно "notion of loving one another that we are all inherently born (децата -         б. м.) with" (Lzzy Hale, 3 юни' 2020, The Diary, Tumblr, link).

- Моралността (любовта ми, разбирателството, уважението): "look inside your soul, all         Humans should be treated equally" (Lzzy Hale, "The Spirit of Rock 'n' Roll", 8 юни' 2020, The Diary, Tumblr, link).

Дух: моето тяло е тялото, чиято душа е моята; духът: че човекът е дух (Киркегор). Езикът, през духа, е производен в прилив на живец през инфлексна точка**.

Низши (всички) ценностни перспективи са, чието разминаване (би) произхожда (-ло) от неразбирателство.

Да си приятел е тъкмо привилегията просто да се съгласяваш или (разбиране без разбирателство) да не се съгласяваш.

----------

* Католицизъм; протестантството се противопоставя, православието (се) отрича (от) живеца, довеждайки върху си най-подир в паразитизъм (византийски комплекс, богословието като богославие) хуманизма. Пък аз, бидейки в българската традиция идиот-хрантутник, егоист-страхливец - потресен съм, комплексирам се идиосинкратично... Да си на себе си (Кант): ето мъдростта ми. Начинът ми на мислене (Шопенхауер): ето доверието ми; разбирателството: ето любовта ми; IT: ето надеждата ми. Ето Lzzy в Страната на чудесата (инфлексна точка)**... Византийският комплекс - и на Византия относно Античността, и на България относно Византия, и на мен относно България... Ами засега ми е добре, олеква ми на съвестта като се оплаквам.

** Свещеният танц (чиято остатъчна лудост била, в IT, разколебана), оправният танц и трудовият танц (в който харизматично, след ред колизии, се усмирява лудостта на IT, "изкуствен интелект" не се казва).