14 юни 2020 г.

Хана Арент и аз

1. Личният проблем собствено е без политическо разрешаване.
Арент: че злото в случая е тривиално, доброто е нетривиално.
Аз: че тривиалното в случая е зло, справянето, а нетривиалното - добро, несправянето.

2. Личният проблем собствено е с политическо разрешаване.
Арент: че доброто в случая е тривиално, злото е нетривиално.
Аз: че тривиалното в случая е добро, справянето, а нетривиалното - зло, несправянето.

Арент: че собствено при личен проблем въпросът е как да се справим със злото.
Аз: че собствено при личен проблем въпросът е как да се оправдая с доброто.

Несъгласието ми с Арент е, че, макар и по неведение, тя, проявявайки в първия случай позитивизъм, а във втория - негативизъм, дава хляб на византийския комплекс. Та за същия ход, но откъм своята идиосинкразия, е несъгласно с нея (във ведение) еврейството. Моите страдания са противоположни на холокоста: на мен в препитанието ми е предоставен завършен избор, на евреите в моето положение им е бил отнет изборът. Изборът собствено не е абсолютен, той е в общение нежели в общеене. Сиреч хистерезисът общение/ общеене свидетелства за мъртъв Господ и подсказва истинна насрещу лъжовна харизма. Lzzy Hale като феномен.

Тънкият момент е да политизираш въпроса непартийно (а грубият - да деполитизираш въпроса партийно).