Ето тривиалността - една там повидимому проблема, почуда, но и проблем тук, потрес. И току се разбере, феноменологизира, дето няма как феномен да бъде една - ах, колко би било тривиално! - тъкмо нечия представа. Пък божем доходило в отплата разбирателството, че няма как феноменално феномен да бъде нечия една тъкмо - ах, колко би било тривиално! - представа. Сиреч излиза наяве, щото тривиалността - да се загърби именно като тривиалност - е да се проявява разбиране. Понеже без низши ценности не би имало и висши: а просто ценности.
