Природата е душевното разпределение.
Уравнението на Дирак свежда до поле материята.
Материята е земята на Прагматическия аспект на Фарадеевия закон*; този аспект довежда в последна сметка до Борсата, т. е. до нито "моралния закон" и нито "звездното небе" (та Пътят от Дирак докъм Борсата - ето кое подлежи на редуцираща го къмто Прагматическия аспект на Фарадеевия закон Критика).
Пък полето е небето на Метафизическия аспект на Фарадеевия закон; този аспект произхожда в последна сметка от Живеца.
Че Силата въобще задава Време и Пространство.
Задаващата (в пространствения наглед) времето сила е пробивна (и ето защо пространството е дълбоко), задаващата (във времевия проглед) пространството сила е усуквателна (и ето защо времето е стечно).
Пробивната сила и усуквателната сила са една и съща; еластична е, не трае, въздига се (било повече, било по-малко стръмно по синусоидален купол) и захожда, явявайки се припламващ (било повече, било по-малко интензивно) въртоп.
Ала силата се размножава в автосила и продължава в метрична осцилация.
Родила се е вселената: вселената нито е крайна, нито безкрайна, разширява се еластично без център и периферия.
И всяка амплитуда е sinus cardinalis.
Всичкото това, Живецът - Борсата, извеждане е мотивирана харизматически представа, една културна вселена, една общностна възможност, една природа, едно душевно разпределение.
----------
* "Войната на токовете"
Краят на XIX в., САЩ.
1. Прав ток.
Представете си батерия, две жички и лампичка, свързани в кръг.
Батерията е източник на напрежение, лампичката, светейки, е консуматор
на ток, който тече през нея от "+" към "-" на батерията. Електрическата
мощност, циркулираща във веригата, е произведението на стойностите на
напрежението и тока. Стойностите ще бъдат постоянни, докато батерията не
започне да се изтощава.
Но ако батерията и лампичката са една от друга на голямо разстояние,
то двете жички ще образуват кабел, чиято дължина ще оказва на тока
електрическо съпротивление, ще се губи във вид на топлина енергия, ще се разсейва в околното пространство, т. е. ще падне мощността. Лампичката ще мъждука.
Решението е да се използват за по-голяма проводимост дебели жици и се включат паралелно във веригата през определено разстояние
батерии, които да възстановяват загубите. За да свети лампичката
нормално (и не само тя, но и всяка свързана някъде към линията лампичка).
Това е скъпо и неудобно.
2. Променлив ток.
Лампичката е същата, но вместо батерия се ползва синхронен
електрогенератор ("динамо" е общ термин за всякакъв електрогенератор):
върти се механично на ос напречна магнитна пръчка в напречна на свой ред
намотка, отворена, между чиито краища се появява електрическо
напрежение по Закона на Фарадей за електромагнитната индукция. Особеното
е, че това напрежение, с определена амплитуда, изменя стойността си
синусоидално във времето, в синхрон със скоростта на въртене. Т. е.
ефективната (за светещата лампичка) стойност на напрежението е
средноквадратичната.
И ето, ако това напрежение най-напред захрани с ток намотка, от която (по
същия Фарадеев, от обратния му, Амперовия, закон) да се индуктира в съседна намотка напрежение, би
могло чрез съотношението в броя навивки между двете намотки
конструктивно да се формира електрически трансформатор, който да покачва
амплитудата на напрежението и, значи, ефективната стойност.
Високата ефективна стойност на напрежението води до ниска на
съответния ток, понеже входната и изходната мощност на трансформатора са
равни (та загубите при трансформация са минимални), т. е. няма къде
другаде мощността да иде, освен от входа към изхода. Ниската амплитуда
на (той, съответно на пораждащото го напрежение, също е синусоидален)
тока води до ниски загуби по кабела. И се отваря възможност за дълъг и
тънък кабел, без лампичката да мъждука.
Проблемът е, че лампичката би изгоряла от високото, покаченото при
трансформацията напрежение; и ето защо на другия край се поставя обратен
трансформатор, понижаващ напрежението, за да се включи там лампичката.
Освен че на променливия ток се основават телекомуникацията и дигиталната технология.
