1. Скептическото доверие; свободата като идеал ("та не целеполагам любовта"): историческо намерение, политическо убеждение.
2. Догматическото доверие; любовта като цел ("та не идеализирам свободата"): историческо убеждение ("харесвам Lzzy"), политическо намерение ("код Lzzy", "this notion of loving one another is a fundamental truth, and if you don't agree with that
basic human notion that we are all inherently born with, then you are one
of the bad guys", Lzzy Hale, 3 юни' 2020, The Diary, Tumblr, link).
P. S. Едночасова видеодискусия с Lzzy Hale (съобразно посланието), 4 юни' 2020, YouTube, "Drinks with Johnny": link.
Математиката на живец (аз, бездомникът: как се съобщават скептическото доверие и догматическото доверие). "Приливът на живец" е потрес, състоящ се в прозрението как отливът на живец е по протежение на "инерционно усилие". Т. е. че убеждението в частност иззема личността и че политическото убеждение експоненциално (в идеология) "слиза" към вземащо превес историческо намерение, чийто уклон към безкрайност (бездомност) се равнява тъкмо на потреса, историческото убеждение. Та историческото убеждение експоненциално (в IT) "слиза" към ("харесвам Lzzy") вземащо превес политическо намерение, чийто уклон към безкрайност ("код Lzzy") се равнява на инфлексия, самата невъзможност за политическо убеждение. И ето, политическото убеждение "вижда" историческото намерение, отрицателния склон; пък историческото убеждение "вижда" целия хистерезис. А двете намерения виждат единствено около си до безкрай (надомно).
- jπ ≤ jx ≤ jπ; - jsin(jx) = (1/2)ex + [- (1/2)e-x]; + ∞ > x > - ∞. Вечен възврат непериодично (непреходно) = непреходност.
Течение и стечение. 1. Реката на Хераклит: насъщно е течението, надсъщно е съпричастието. 2. Надсъщно е стечението (потрес, вечен възврат), доказва го (еднозначно, т. е. в спомняне) нотката (битието ми = Lzzy); насъщно е съпричастието, доказва го (нееднозначно, т. е. в навик) тонът (житието ми) ... Пък в отрицателния склон на живец* стечението би (ми) убегнало (в течение, т. е. в житие), а съпричастието - изфирясало (в надсъщие, т. е. в битие): Реката на Хераклит.
Уви, живея по навик, спомняйки си: харесвам Lzzy, код Lzzy.
----------
* Живец, понятието непонятност. Положителният склон е от "понятието" непонятност, та докъм (в безкрайността) самото понятие непонятност (инфлексията); а отрицателният - от понятност/ непонятност = 1, та докъм (в безкрайността) понятието "непонятност" = "понятието" непонятност (ето потреса). ("Склон" = "инерционно усилие".)
Екзистенциализмът
(откъм невъзможността за свръхчовешка антропология)
Та да се заяви как във философията Ницше детронира уж човека и поставя на трона свръхчовека, завършвайки като че ли метафизиката, е да се твърди, дето, видиш ли, екзистенциализъм развива най-вече Хайдегер; предпоставя се опровержение, идещо откъм невъзможността за трансцендентална антропология. И, да, правеше ли това, Ницше не би бил философ; или поне не би, както казва Ясперс, бил последният велик философ.
Ницше: "уви, човекът живее по навик, спомняйки си".
Камю: "това е положението".
Сартр: "решителност, решителност".
Ясперс: "намираш своето".
Землян: "харесвам Lzzy, код Lzzy".
Философията, казва Ницше, е неразделна с историята си.
Житейски свят. 1. Иде реч у Хусерл за историческо намерение, как житейският свят е на първа линия, обуславя се от фантомен (т. е. т. нар. жизнен, трансцендентален), който е възможността за смислово (откъм трансцендентен мислоподдръжник) реконфигуриране. 2. Но иде реч у Хайдегер за политическо убеждение, как житейският свят се отдръпва в миманс, та на първа линия екзистенциално изстъпва ситуиране, обуславя се от и осмисля т. нар. откровяващо се битие. 3. Важното е, че в съпричастие (сиреч откъм невъзможността за трансцендентална антропология) Хайдегер се оттича към Хусерл; пък иде реч у Ясперс (в мое през потрес откъм трансгресиран Хусерл развитие от Ницше, Камю, Сартр) ... иде реч за историческо убеждение, как житейският свят е самият екзистенциален навик.
