Изотвъд ценностите

Ето къде не намирам моето място: трудов танц (Lzzy & Joe); той е лоялен към нея и я обича, тя го обича и е лоялна към него - харесвам Lzzy (код Lzzy).

Изопачение

(прелюбодеянието с господа: губи се почва под краката)

Че иначе въпросът за заниманието би бил нелеп: висши ценности не държат сметка за смисъл от заниманието, та с това признават право на низши ценности да се влага смисъл.

Ordo amoris

Низше (любовта в страдателен залог): възможността да бъдеш лоялен - ето любовта във върхова ценност; т. е. възможността да обичаш се подразбира, тривиална е, понеже не по възможност, видиш ли, искам да обичам, а по изключителност.

Висше (лоялността в страдателен залог): възможността да обичаш - ето свободата във върхова ценност; т. е. възможността да бъдеш лоялен се подразбира, тривиална е, понеже не по възможност, видиш ли, искам да бъда лоялен, а по изключителност.

Ала да искаш по изключителност, щото да бъдеш лоялен - то без низшето не би могло да е висше.

Августин: отдаденият християнин не изстрадва било любов, било лоялност, страда давайки навън (и се обръща с другата си, значи, буза); та смъртта на господа, грехът, вземаното навътре страдание (ето я отпадналата воля), се засвидетелства в ценностно объркване, сиреч че, поради прелюбодеяние с господа, отсъства господня любов. Мъртвият господ се съдържа в ценностната злоупотреба, диаболичното отдаване, същинското падане, заключава се в разделението низши/ висши ценности; пък другото е нехайство, било откъм плът, било съответно откъм просто ценности.

Трудов танц (Lzzy & Joe): той е лоялен към нея и я обича, тя го обича и е лоялна към него.

Междинно определение

Ето тривиалността - една там повидимому проблема, почуда, но и проблем тук, потрес. И току се разбере, феноменологизира, дето няма как феномен да бъде една - ах, колко би било тривиално! - тъкмо нечия представа. Пък божем доходило в отплата разбирателството, че няма как феноменално феномен да бъде нечия една тъкмо - ах, колко би било тривиално! - представа. Сиреч излиза наяве, щото тривиалността - да се загърби именно като тривиалност - е да се проявява разбиране. Понеже без низши ценности не би имало и висши: а просто ценности.

Lzzy

"At the Rock show you'll be right in the front row"

Lzzy Hale, "Rock Show"

Неоновото слънце облекчава погнусата ми, неоновото слънце осветлява страха ми (виж в отрицателния план Ницше, "Gott ist tot", "Веселата наука", фр. 125; та предвид че, изписан вече с главна буква, Човекът, спомняйки си, уви, живее по навик, сиреч пребивава в еластичен растер, то Ницшевият един тъкмо глад за взаимопроникване природа-култура отвежда отвъд идеала, отвъд палиатива: че как през отломки, черти и прототипи човек иронично се натъква на, в съвършено равновесие, културния хищник, идеята за културен хищник, свръхчовека; ами любомъдрието е неразделно с историята си, а поради това мъдростта се оказва откъм невъзможността за свръхчовешка антропология, взираш се в квантова бездна).

Без идеал. Идеал: уж взаимопостигнали се възвишеност и (без-) нравственост. Езикът: че тяло-душа-дух рефлектира върху тяло-душа-дух; човекът: че духът е човек (filioque*: моето, през езика, е производно в отлив на живец през инфлексна точка**) ... И говорим за възвишеност ли? Харесвам Lzzy (ето т. нар. смисъл на битието). А човечност без човешки нрав? Ами ето:

    - достойнство, да обръщаш гръб, без да се обръщаш гърбом;

    - чест, да защитаваш достойнството си;

    - дълг няма освен от обещание;

    - отговорност няма освен от обществена власт;

    - задължение няма освен къмто правомощие.

- Любов: съгласно "notion of loving one another that we are all inherently born (децата -         б. м.) with" (Lzzy Hale, 3 юни' 2020, The Diary, Tumblr, link).

- Моралността (любовта ми, разбирателството, уважението): "look inside your soul, all         Humans should be treated equally" (Lzzy Hale, "The Spirit of Rock 'n' Roll", 8 юни' 2020, The Diary, Tumblr, link).

Дух: моето тяло е тялото, чиято душа е моята; духът: че човекът е дух (Киркегор). Езикът, през духа, е производен в прилив на живец през инфлексна точка**.

Низши (всички) ценностни перспективи са, чието разминаване (би) произхожда (-ло) от неразбирателство.

Да си приятел е тъкмо привилегията просто да се съгласяваш или (разбиране без разбирателство) да не се съгласяваш.

----------

* Католицизъм; протестантството се противопоставя, православието (се) отрича (от) живеца, довеждайки върху си най-подир в паразитизъм (византийски комплекс, богословието като богославие) хуманизма. Пък аз, бидейки в българската традиция идиот-хрантутник, егоист-страхливец - потресен съм, комплексирам се идиосинкратично... Да си на себе си (Кант): ето мъдростта ми. Начинът ми на мислене (Шопенхауер): ето доверието ми; разбирателството: ето любовта ми; IT: ето надеждата ми. Ето Lzzy в Страната на чудесата (инфлексна точка)**... Византийският комплекс - и на Византия относно Античността, и на България относно Византия, и на мен относно България... Ами засега ми е добре, олеква ми на съвестта като се оплаквам.

** Свещеният танц (чиято остатъчна лудост била, в IT, разколебана), оправният танц и трудовият танц (в който харизматично, след ред колизии, се усмирява лудостта на IT, "изкуствен интелект" не се казва).

Начинът ми на мислене

- Ето, тревата под нас е зелена...

- Отче, че тревата под нас е зелена и че даже смекчава болката ми в глезена е моя представа. Не в това сме с тебе заедно. Нито дори че тичаме заедно. А че съм безработен, пък ти обикаляш света с дарения.

- Какво значи "безработен", какво значи "дарение"...

- Именно, де. 

Шопенхауер. Дух: моето тяло е тялото, чиято душа е моята; духът: че човекът е дух (Киркегор). Езикът, през духа, е производен в прилив на живец през инфлексна точка.

Низши (всички) ценностни перспективи са, чието разминаване (би) произхожда (-ло) от неразбирателство.

Да си приятел е тъкмо привилегията просто да се съгласяваш или (разбиране без разбирателство) да не се съгласяваш.

Да си на себе си

Кое собствено е мъдрост? Представа изобщо е налична, ала в нея всеобщност е неналична; сиреч това е, че в единичността присъства обща представа, но в общата представа единичността не присъства, а в конкретната*; т. е. става въпрос (идиосинкразия) сред нас** за периферно "ето там" (Lzzy) съпричастие, което при отлив на живец би се свело до радиално "ето тук" (византийски комплекс) съприкосновение***.

----------

* Начинът ми на мислене: ето доверието ми.

** Разбирателството: ето любовта ми.

*** IT: ето надеждата ми.

Кант. Дух: моето тяло е тялото, чиято душа е моята; духът: че човекът е дух (Киркегор). Езикът, през духа, е производен в прилив на живец през инфлексна точка.

Текстура

Технически модулацията (да се сменя тоналността) е знак на хомофония. Полифонията технически се избистря (след Ренесанса) в контрапункт, бидейки в пространството, но и във времето, понеже тук ритъмът присъства в спойка, нежели да се отделя в метрум. Пък непрестанната модулация (пробивът е Вагнеровата "Тристан и Изолда") въвежда в хомофония поток; или, както Вагнер го нарича, "безкрайна мелодия": снета е характерната за Барока каденцова фрагментираност. Това се постига с противоположна на контрапункта техника: не се държи на едновременността на гласовете (съгласуване), а как в (най-често дисонантно) наслагване един глас дава повод за друг; иде реч за игра на мотиви. Сиреч "полифонията" тук се състои наистина не от гласове, а от мотиви. Прословутият Тристанов (полуразложен) акорд е по-скоро мотив, отколкото "полифон". Текстурата обаче е хомофонична: че потокът тече като едно цяло. Резултатът е атоналност. Тържеството на хроматиката; да, тържеството! Ето арматурата в чист вид, поле. Едва додекафонията се позовава на житейските вместо на ладовите (а те, по живец, са тъй или иначе диатоничните) тежнения; ала в додекафонията отсъства музикална текстура, каквато и да било, т. е. полифонията тук просто е налична, текстурата е именно житейска (в отлив на живец).

Та полифонията е проблем на текстурата, а модулацията - на хармонията. Двете принципно не се взаимоизключват. Полифонията, в нейния (откъм мотета) жанрово изчерпателен характер, т. е. във фугата, се "лее", без да бъде "спъвана" от каденцови "възли", тоналностни разрешавания; не се вписва акордов съпровод, прогресията не е акордова, а тъкмо полифонична; което не пречи да се използват (във фугата) акорди и сменят тоналности (както не пречи Бетовен и Лист да вмъкват фуга в произведенията си). Полифоничният музикант, в своето импровизационно и композиторско майсторство, се стреми към незабележима смяна, за да разшири полето си на тематично спрежение и разработка. И едва в Класицизма (след Бах, въвежда се в стандарт равната темперация, една предпоставка), т. е. при хомофонията, смяната се подчертава (особено в класическата симфония, Бетовен, тематичните сблъсъци), нарича се при това вече терминологично модулация; неин предвестник е бароковата каденца (и въобще разрешителните техники, обособява се в самостоятелна наука хармонията). Романтиците (откъм "Тристан и Изолда" на Вагнер), та до късните романтици (Рихард Щраус и пр.), се впускат да модулират до степента на атоналност, изчерпвайки в хроматика хармонията и разбивайки на пух и прах науката хармония (пък Клара Шуман, в едно от своите писма, възкликва по повод Вагнер, че "не може човек да си играе така с хармонията"). Додекафонистите (от Шьонберг) отхвърлят (в хуманистично име) всякакъв диатоничен остатък, всякаква собствено музикална текстура, хармония, тежнение и т. н.; атоналната хроматика (арматура) избледнява и се застопорява в 12 позиции.

Душа

- Не ми се налага да бях атлет, аз съм с дух на стоик.

- Не ми се налага да бях стоик, аз съм с дух на атлет.

Как да се живее

Какво Сартр не улавя? Византийско-комплексарската ми идиосинкразия: нуждая се, уви, от кондика. Харесвам Lzzy: няма как да се живее заедно освен доколкото в съпричастие и няма как да се живее предвид освен доколкото в отчуждение. Код Lzzy.

Дали да се упражнявам

Феноменално-логията: че тя е отричащата ме, че се упражнявам онтология, наричаща ме; ето смисъла на битието, т. е. дали аз да би било да се упражнявам.

Феноменологията е наричащата ме, че се упражнявам онтология, отричаща ме; ето битието на безсмислието, т. е. дали аз да било да не се упражнявам.

Та около Lzzy Hale непрестанно отхвърлят "natural talent", удостоявайки се един другиму колко са "talented"; съвместяването е в призива "just make noise". И се стига до "танцуващата звезда" и "хаоса в душата", сиреч до, в последна сметка, арматура, онтологоса.

Пас

- Наемачът сам няма да дойде.

- Е, нали трябва бат' Бойко да го прати!

Себеопределяне

Да си приятел е привилегията просто да се съгласяваш или (разбиране без разбирателство) да не се съгласяваш.

Хана Арент и аз

1. Личният проблем собствено е без политическо разрешаване.

Арент: че злото в случая е тривиално, доброто е нетривиално.

Аз: че тривиалното в случая е зло, справянето, а нетривиалното - добро, несправянето.

2. Личният проблем собствено е с политическо разрешаване.

Арент: че доброто в случая е тривиално, злото е нетривиално.

Аз: че тривиалното в случая е добро, справянето, а нетривиалното - зло, несправянето.

Арент: че собствено при личен проблем въпросът е как да се справим със злото.

Аз: че собствено при личен проблем въпросът е как да се оправдая с доброто.

Несъгласието ми с Арент е, че, макар и по неведение, тя, проявявайки в първия случай позитивизъм, а във втория - негативизъм, дава хляб на византийския комплекс. Та за същия ход, но откъм своята идиосинкразия, е несъгласно с нея (във ведение) еврейството. Моите страдания са противоположни на холокоста: на мен в препитанието ми е предоставен завършен избор, на евреите в моето положение им е бил отнет изборът. Изборът собствено не е абсолютен, той е в общение нежели в общеене. Сиреч хистерезисът общение/ общеене свидетелства за мъртъв Господ и подсказва истинна насрещу лъжовна харизма. Lzzy Hale като феномен.

Тънкият момент е да политизираш въпроса непартийно (а грубият - да деполитизираш въпроса партийно).

Претенция

Не претендирам за висши ценности и казвам, че отговорността да предявявам или да не предявявам за препитанието ми способности е политическа.

Обществената власт общностно е определена откъм политическото, а то - откъм харизмата на общение; ала политическото на Арент е общеене (аз не съм съгласен, приемам у нея обаче онова, което се нарича attitude).

Политиката в последна сметка не е да взаимопредявяваме (с повод или без повод) ценности, а препитателни способности; хората сме помежду си равними тъкмо чисто политически, сиреч доколкото, нежели да сме самоцелни, искаме, щото да се храним от сърце.

Мелодия, хармония и ритъм

Тоналността е разрешаването, ладът е прехождането. Ала в ренесансовата полифония са едно и също, взаимопроникват се ритмически, за да разгласят, вместо просто да се пее. И едва щом се взаимоотчуждят, тоналността се отъждествява с хармония, пък ладът - с мелодия; и се обособява ритъм (вкл. при джаза). Т. е. мелодията, хармонията и ритъмът не са както в съответствие у Кант времето, пространството и

причинността - априорни форми. Шопенхауер нарича чистата музика идеята, през която, доколкото душевността е безидейна, прозира живецът: музикалното не се абстрахира спрямо "априорните форми", но би могло да ги претопи (та философът отбелязва как "красноречиво" у Росини музикалното е модална субстанция, чиито атрибути са мелодията, хармонията и ритъмът; акциденциите са либретото и сценографията). Динамиката въобще в музиката, и заедно с атоналната хроматика, е драматичен компонент, привнесена е; и ето защо Шопенахауер съветва (в писмо) Вагнер да се отдаде на поетическата драматургия... Аз развивам идейна душевност (предвид електромагнитната индукция, плюс като "малката музика" еморока).

Въпросът

Michael Angelo Batio, от огромния опит на рок-китарист, чието дарование е в педагогиката, казва, че въпросът с електрическата китара не е как да свирим като David Gilmour, нито как да слушаме David Gilmour, а как David Gilmour да изсвири Паганини. Та и аз: въпросът с моята книга ("Код Lzzy") не е как да харесваме Lzzy, нито как да се харесваме на Господ, а как Lzzy да стъпи върху електромагнитната индукция.

Гениалният Максуел

Ще шифровам Максуеловата идея ясперски (нито метафизически, нито прагматически), за да я изразя компактно, че да се изясни (по Фурие) как най-простото съдържание на индуктиране е хармоникът (а без индуктиране ефективен пренос - и, значи, разпределение - е невъзможен) ... Структурният концентрат е полевият източник. Полевата концентрация или е поточна, или потентна. Поточната е цилиндрична, потентната - кълбовидна. Източникът на поточната е ток, а на потентната - заряд. Токът, за който и да е кръг от цилиндъра, е целият, определяйки, значи тук, потока; а за която и да е сфера от кълбото е целият зарядът, определяйки, значи тук, потенциала. И ето, потокът е равен на произведението от тока и поточната в окръжност проводимост (Амперовият закон), а потенциалът - от заряда и потентното в отсечка съпротивление (Гаусовият закон). Топографията се геометризира. Как е възможна полевата вълна (индуктирането)? Полева структура без източници (т. е. без материя, Дирак). Взаимообвързват се поток през проводимост и при съпротивление потенциал. Полевият Фарадеев закон: брънка поток със собствен (Анти-Гаусовият закон) потенциал циркулира мигом захванато с брънка отрицателен потенциал със собствен поток (Добавката към Амперовия закон). Верижно разпространение, чиято бързина е реципрочна на полевата проницаемост.

Почти ирония

Аз, щом се вдъхновя, се шегувам... Трябва да дойда там и изнеса лекция. Представи си го колко е достолепен Ясперс, нали си го виждал:

"When I embarked on my degree course in philosophy at the University of Basel in 1949, Jaspers was a celebrity; his lectures were marked by overwhelming eloquence, he filled the main lecture theatre on every occasion, and he self-assuredly promulgated his knowledge, which extended far beyond European philosophy; he stood tall and dignified, and carried himself like a true man of the world.

By stark contrast, Heinrich Barth was severely handicapped, lectured at impossible hours (from 7 to 8 a.m. in the summer term), hunched over his manuscript, speaking in a quiet voice and adverse to any rhetorical pose. Attendance at his lectures was scant and his seminar groups could often be counted with two hands; classes were held in the cramped premises of the philosophy department on the Münsterplatz; minutes had to be taken, philosophical texts were interpreted in class, and only original-language texts were permitted. For many students, Jaspers' Swiss colleague was simply non-existent.

...

Jaspers waged a battle against Southwest German Neo-Kantianism (Heinrich Rickert)."

Armin E. Wildermuth, "Karl Jaspers and the Concept of Philosophical Faith" (link)

На тоя Хайнрих Барт слон му бил стъпил на ушите: Барт (ясперски, "Sollen" vs. "Müssen") виждал как се образува битие, не чувал обаче въплъщението, никаква муза ("mögliche Existenz") не чувал... Все едно Зигфрид кове меча си, докато Миме забърква отрова (звучи фригийски лад... и най-ярката за мен сцена от "Пръстена": link). Само дето тъкмо тая тенекеджийска екзалтация е отвратила Ницше... Ясперс е хеви-метъл-философът*... нежната струна на моята душа резонира не изобщо по метъла, а по Lzzy. И никаква лекция не съм в състояние да изнеса... Цялата статия на Wildermuth, би могло по нея да бъда напълно разбран, ти вече си ме усетил. Застъпен ли е у нас Ясперс в противовес на Хайдегер?

Това е Lzzy: "... to safeguard 'the survival of mankind' through universal communication" (статията на Wildermuth).

Рупорът в лоното на живеца: "Philosophical faith refers to itself and to an origin" (статията на Wildermuth).

----------

* "In an ontological sense, ciphers are nothing, and yet not nothing either. They have a floating character, which on some occasions refers beyond itself, and on others collapses into objectivity and bodily existence. They are destroyed in both cases. There must be an existential impetus that preserves their condition of being-something-and-not-nothing (...) and thus allows them to mirror existence itself. Being-oneself and recovering from not-being-oneself fuse into a movement that drives existence at once into itself and beyond itself. It is accepted that existence-itself bears something dark and incomprehensible, even negative, and continuously integrates this aspect. The question has been raised, and quite rightly, why ciphers are needed at all. Kant... In Jaspers, cipher-script is much more than an 'interpretation' of nature's beautiful figurativeness, for with him everything can become a cipher. This should be understood entirely in terms of an existential-personal hermeneutic, which might prompt one to think of once-fashionable 'individual mythology' (Harald Szeemann). But ciphers thicken into cultural symbols, and thus become effective in the lifeworld. We now need to inquire whether the floating, independent existence of such symbol-ciphers (Lzzy - б. м.) could not perhaps have repercussions on the living. The distinct phenomenality of ciphers cannot simply be a reflex of deep existential events, for how could a new and more profound existential knowledge be awakened by a deepening in the self-evidentiality of the ciphers? The later Schelling's... Kierkegaard... Curiously, Jaspers (неговият нихилизъм - б. м.) evinces such a mindset at the end of his book on the atom bomb, namely in those passages in which he employs the notion of immortality as a cipher and penetrates its content. This cipher focuses on the possible non-reality or annihilation of the world as a whole in the face of the total threat confronting mankind in the form of nuclear disaster. The detour through a nothingness that we ourselves might bring about inflames the world of appearances, altering their radiance." (Статията на Wildermuth.)

Антрополог. критика и културната антропология

Природата е душевното разпределение.

Уравнението на Дирак свежда до поле материята.

Материята е земята на Прагматическия аспект на Фарадеевия закон*; този аспект довежда в последна сметка до Борсата, т. е. до нито "моралния закон" и нито "звездното небе" (та Пътят от Дирак докъм Борсата - ето кое подлежи на редуцираща го къмто Прагматическия аспект на Фарадеевия закон Критика).

Пък полето е небето на Метафизическия аспект на Фарадеевия закон; този аспект произхожда в последна сметка от Живеца.

Че Силата въобще задава Време и Пространство.

Задаващата (в пространствения наглед) времето сила е пробивна (и ето защо пространството е дълбоко), задаващата (във времевия проглед) пространството сила е усуквателна (и ето защо времето е стечно).

Пробивната сила и усуквателната сила са една и съща; еластична е, не трае, въздига се (било повече, било по-малко стръмно по синусоидален купол) и захожда, явявайки се припламващ (било повече, било по-малко интензивно) въртоп.

Ала силата се размножава в автосила и продължава в метрична осцилация.

Родила се е вселената: вселената нито е крайна, нито безкрайна, разширява се еластично без център и периферия.

И всяка амплитуда е sinus cardinalis.

Всичкото това, Живецът - Борсата, извеждане е мотивирана харизматически представа, една културна вселена, една общностна възможност, една природа, едно душевно разпределение.

----------

* "Войната на токовете"

Краят на XIX в., САЩ.

1. Прав ток.

Представете си батерия, две жички и лампичка, свързани в кръг. Батерията е източник на напрежение, лампичката, светейки, е консуматор на ток, който тече през нея от "+" към "-" на батерията. Електрическата мощност, циркулираща във веригата, е произведението на стойностите на напрежението и тока. Стойностите ще бъдат постоянни, докато батерията не започне да се изтощава.

Но ако батерията и лампичката са една от друга на голямо разстояние, то двете жички ще образуват кабел, чиято дължина ще оказва на тока електрическо съпротивление, ще се губи във вид на топлина енергия, ще се разсейва в околното пространство, т. е. ще падне мощността. Лампичката ще мъждука. Решението е да се използват за по-голяма проводимост дебели жици и се включат паралелно във веригата през определено разстояние батерии, които да възстановяват загубите. За да свети лампичката нормално (и не само тя, но и всяка свързана някъде към линията лампичка).

Това е скъпо и неудобно.

2. Променлив ток.

Лампичката е същата, но вместо батерия се ползва синхронен електрогенератор ("динамо" е общ термин за всякакъв електрогенератор): върти се механично на ос напречна магнитна пръчка в напречна на свой ред намотка, отворена, между чиито краища се появява електрическо напрежение по Закона на Фарадей за електромагнитната индукция. Особеното е, че това напрежение, с определена амплитуда, изменя стойността си синусоидално във времето, в синхрон със скоростта на въртене. Т. е. ефективната (за светещата лампичка) стойност на напрежението е средноквадратичната.

И ето, ако това напрежение най-напред захрани с ток намотка, от която (по същия Фарадеев, от обратния му, Амперовия, закон) да се индуктира в съседна намотка напрежение, би могло чрез съотношението в броя навивки между двете намотки конструктивно да се формира електрически трансформатор, който да покачва амплитудата на напрежението и, значи, ефективната стойност.

Високата ефективна стойност на напрежението води до ниска на съответния ток, понеже входната и изходната мощност на трансформатора са равни (та загубите при трансформация са минимални), т. е. няма къде другаде мощността да иде, освен от входа към изхода. Ниската амплитуда на (той, съответно на пораждащото го напрежение, също е синусоидален) тока води до ниски загуби по кабела. И се отваря възможност за дълъг и тънък кабел, без лампичката да мъждука.

Проблемът е, че лампичката би изгоряла от високото, покаченото при трансформацията напрежение; и ето защо на другия край се поставя обратен трансформатор, понижаващ напрежението, за да се включи там лампичката.

Постоянният ток, бидейки матерен, обезсилва Фарадеевия закон и не позволява трансформация, напрежението е като за самата лампичка, т. е. ниско, безопасно е; а пък, от друга страна, високото, при променливотоковия пренос, напрежение е опасно (десетки и стотици хиляди волтове, за да има ефект). Това в общи линии е целият спор. Човек, съоръжение, сграда и пр. не попадат под ток - попадат под напрежение, за да протече през тях ток (а високото напрежение предизвиква силен ток при едно и също съпротивление, Законът на Ом). Би било непрактично да се произвежда високо, било постоянно, било променливо напрежение: то, бидейки променливо (синусоидално), става високо чрез трансформацията. (А самият ток просто нагрява, изгаря, ефектът на нагряване се подсилва умишлено при реотаните.)

Освен че на променливия ток се основават телекомуникацията и дигиталната технология.

Моралност и метафизиката на нравите

"I want to start by saying that I do not have a degree in political science*, nor am I an expert on social injustice**. But you don't need to be an expert** or have a master's degree* to know the difference between Right & Wrong* and Good vs. Evil**. This is something instilled in you when you learn empathy* and compassion**. The notion that all Humans deserve to be treated as equals shouldn't be an optional belief** or a political opinion*. It should be something that we all practice as a fundamental trait of our species. It should be a No-Brainer. 'Justice for all', not 'justice for some'. We are all born with that trait, but some of us are taught to fear***... Look inside your soul. If you are uncomfortable with or truly do not believe that all Humans should be treated equally****, you are part of the problem.

Unfortunately, right now our country is plagued with Untamed Narcissism. But sometimes it takes a horrific tragedy to unite us. I know a lot of you are telling me to shut up and sing. Well, this is me singing. Unlearn it and come join us in the fight for change, we will welcome you with open arms."

Свързала го е към всички социални мрежи: Lzzy Hale, "The Spirit of Rock 'n' Roll", 8 юни' 2020, The Diary, Tumblr (link), моя извадка, подчертаванията също са мои.

----------

* Легалност.

** Легитимност.

*** Метафизиката на нравите.

**** Моралност.

Аз я следвам по петите, сякаш че и тя следва мен: никога няма да бъда с нея... Бих искал да владея подобно съвършенство на реториката. Тя, със своята позиция, губи половината си аудитория. Следя във Facebook коментарите, половината викат "осанна", а другата половина "разпни го" (link):

"I had 2k (2000$ - б. м.) invested in shows this summer. All of which have been cancelled except Halestorm. I know it will be cancelled or postponed (заради карантината - б. м.), but they have not announced yet. I've been to see them about 10 times in the last 3 years. 3 times last summer alone. Never have they gone on political rants and I love it. If they start making my escape that I spend my hard earned money on, I'll stop and just listen on Octane (популярна радиостанция за модерен рок - б. м.). I don't know why this has become such a topic, but whatever, it's my choice just as it is hers. And you can defend the choice to politically rant on stage 'till you are blue in the face. That is not what I spend my money to see. If I want to go see that, I'd go to a rally or a protest, a lecture, or whatever else. I spend on concerts to Rock my ass off with the people and bands I love. If that bothers anyone, that is on them."

"Goodbye, Lzzy. Keep chasing away fans. I was a new fan and I am now looking elsewhere. I get it, your page... And you can post whatever you like; and while I agree with your stance, I don't need to hear it every day. Do you see the legendary groups (AC/DC, Van Halen, Stones, etc.) announce political things daily? Personal things daily? Sorry, you have incredible talent and a great band, but enough is enough!"

Обществото в САЩ е разделено относно Тръмп. Ето първата половина:

"This is what happens on social media. If you want to avoid it, go listen to your Classic Rock cassettes in your safe little bubble."

"She is a person, a human being, not a tool (подчертаването е мое - б. м.) of entertainment."

"I have (Twitter, link - б. м.) a degree in history & a Juris Doctor. I teach yoga. Lzzy Hale is spot on. This is about basic humanity, not politics. We all have the same blood & organs. We are all the same. We should be treated the same - with equality & compassion."

И чудесното ироническо обобщение:

"Forget about history of music and politics. People seem to be forgetting that she's an American citizen and it's her Constitutional right (подчертаването е мое - б. м.) to have and speak her opinions."

Изход

- Къде си сега?

- Тук съм, в Шумен.

- Но работиш ли нещо?

- Не.

- Все още ли? Не ти ли стана множко без работа?

- Колкото - толкова. Опитвам се да не живея с миналото.

- Ала търсиш ли работа?

- По принцип да, конкретно не.

- Че как се препитаваш?

- По наследство.

- Хе-хе! А какво по цял ден правиш?

- Философствам.

- Добре, де, защо не идваш на срещите?

- Нямам с какво да се похваля.

- Защо така?

- Ами засега ми е добре (олеква ми на съвестта като се оплаквам).

Любопиткото-познайник тегне, за свое успокоение, щот' отрицателно в общата перспектива да те спрегне. Безизходицата ми е продиктувана от единствената моя възможност за изход: диалога, който току-що представих.

Доверие след вярата

1. Скептическото доверие; свободата като идеал ("та не целеполагам любовта"): историческо намерение, политическо убеждение.

2. Догматическото доверие; любовта като цел ("та не идеализирам свободата"): историческо убеждение ("харесвам Lzzy"), политическо намерение ("код Lzzy", "this notion of loving one another is a fundamental truth, and if you don't agree with that basic human notion that we are all inherently born with, then you are one of the bad guys", Lzzy Hale, 3 юни' 2020, The Diary, Tumblr, link).

P. S. Едночасова видеодискусия с Lzzy Hale (съобразно посланието), 4 юни' 2020, YouTube, "Drinks with Johnny": link.

Математиката на живец (аз, бездомникът: как се съобщават скептическото доверие и догматическото доверие). "Приливът на живец" е потрес, състоящ се в прозрението как отливът на живец е по протежение на "инерционно усилие". Т. е. че убеждението в частност иззема личността и че политическото убеждение експоненциално (в идеология) "слиза" към вземащо превес историческо намерение, чийто уклон към безкрайност (бездомност) се равнява тъкмо на потреса, историческото убеждение. Та историческото убеждение експоненциално (в IT) "слиза" към ("харесвам Lzzy") вземащо превес политическо намерение, чийто уклон към безкрайност ("код Lzzy") се равнява на инфлексия, самата невъзможност за политическо убеждение. И ето, политическото убеждение "вижда" историческото намерение, отрицателния склон; пък историческото убеждение "вижда" целия хистерезис. А двете намерения виждат единствено около си до безкрай (надомно). 

- jπ ≤ jx ≤ jπ; - jsin(jx) = (1/2)e^x + [- (1/2)e^-x]; + ∞ > x > - ∞. Вечен възврат непериодично (непреходно) = непреходност.

Течение и стечение. 1. Реката на Хераклит: насъщно е течението, надсъщно е съпричастието. 2. Надсъщно е стечението (потрес, вечен възврат), доказва го (еднозначно, т. е. в спомняне) нотката (битието ми = Lzzy); насъщно е съпричастието, доказва го (нееднозначно, т. е. в навик) тонът (житието ми) ... Пък в отрицателния склон на живец* стечението би (ми) убегнало (в течение, т. е. в житие), а съпричастието - изфирясало (в надсъщие, т. е. в битие): Реката на Хераклит.

Уви, живея по навик, спомняйки си: харесвам Lzzy, код Lzzy.

----------

* Живец, понятието непонятност. Положителният склон е от "понятието" непонятност, та докъм (в безкрайността) самото понятие непонятност (инфлексията); а отрицателният - от понятност/ непонятност = 1, та докъм (в безкрайността) понятието "непонятност" = "понятието" непонятност (ето потреса). ("Склон" = "инерционно усилие".)

Екзистенциализмът

(откъм невъзможността за свръхчовешка антропология)

Та да се заяви как във философията Ницше детронира уж човека и поставя на трона свръхчовека, завършвайки като че ли метафизиката, е да се твърди, дето, видиш ли, екзистенциализъм развива най-вече Хайдегер; предпоставя се опровержение, идещо откъм невъзможността за трансцендентална антропология. И, да, правеше ли това, Ницше не би бил философ; или поне не би, както казва Ясперс, бил последният велик философ.

Ницше: "уви, човекът живее по навик, спомняйки си".

Камю: "това е положението".

Сартр: "решителност, решителност".

Ясперс: "намираш своето".

Землян: "харесвам Lzzy, код Lzzy".

 

Философията, казва Ницше, е неразделна с историята си.

Житейски свят. 1. Иде реч у Хусерл за историческо намерение, как житейският свят е на първа линия, обуславя се от фантомен (т. е. т. нар. жизнен, трансцендентален), който е възможността за смислово (откъм трансцендентен мислоподдръжник) реконфигуриране. 2. Но иде реч у Хайдегер за политическо убеждение, как житейският свят се отдръпва в миманс, та на първа линия екзистенциално изстъпва ситуиране, обуславя се от и осмисля т. нар. откровяващо се битие. 3. Важното е, че в съпричастие (сиреч откъм невъзможността за трансцендентална антропология) Хайдегер се оттича към Хусерл; пък иде реч у Ясперс (в мое през потрес откъм трансгресиран Хусерл развитие от Ницше, Камю, Сартр) ... иде реч за историческо убеждение, как житейският свят е самият екзистенциален навик.

Византийско-комплексарска идиосинкразия

Искам, пък не искам. Бездействам откъм доходи; и остарявам, осиротявам, обеднявам наследствено, обогатявам се на безгрижно отлагане. Виня се за своята оправност, виня се за своята неоправност, калпазанлък. Вторачил съм се как нито съм оправен, нито неоправен. Обричам се. Себеоценявам се, свеждам себично към себе си хорските оценки. Аксиологическата стойност на моите постъпки е под знака на чувството ми за вина, нежели в телеграфията на общение. Харесвам Lzzy, общея, общувам. И пиша и публикувам, щото тъкмо да бих се нахранил от сърце. Оправдавам се, както и пред всеки събеседник: неуморно, несломимо, с готовност - както плаче пеленаче. Уж.

Собствен сос

Човек, усети ли се за съществуването си безизходно притиснат, или ще прояви героизъм (+), или ще се смири (0), или ще започне да раболепничи (-). И трите, пък и една през друга, позиции, би могло, разбира се, да ги придружава емоционална реакция. Т. е. ето и четвъртия, обобщаващия вариант, праварианта: емоционалната в чист вид реакция.

Как

Против нечестиво духче недъгави душички.

На рок-шоу

"One person with a lighter is just a flame that can get lost in the night, but if we all stand with our lighters together, we shine brighter than the darkness." Lzzy Hale, 31 май' 2020, Facebook (link).