Или времето на вечността, или безвремието на времената ли?
Виж
фрагмента ми "Интелектуалното ми качество" (link).
Какво ли, освен (2) просто континуум от континууми (ejt, зацикляне),
означава "(1) e → (!) et"?
j² = - 1; [(jt = t') & (t' → t)]: sinc(jt) = (et
- e-t) / (2t) = sinhc(t), понеже
[sin(t) → (et
- e-t) / 2] & [cos(t) → (et + e-t) / 2], та
[(et + e-t)
/ 2]² - [(et - e-t) / 2]² = 1 ↔ cosh²(t) - sinh²(t) = 1,
хипербола.
----------
sinc(jt) = sinhc(t),
----------
(1) becoming, (2) knowing, (3) being ← (4) willing: дойди, мое време!
Времето на времената е безвремието на вечността.
P.S. Как ли моята приятелка поразява чрез своите "да-такава-съм"-странности,
как ли поразява чудовищността на своя нагон, своята емоционална чудовищност (Drama Queen)? "He who fights with monsters should be careful lest he thereby become a monster. And if thou gaze long into an abyss, the abyss will also gaze into thee." - Казва към нея Ницше в "Beyond Good and Evil", 146, tr. Helen Zimmern. - Тя може би внимава; но ще си рече ли някога во истине, че "дойди, мое време"?
