Виж фрагмента ми "Болест": link.
Болест: разговорът е присъщ обществено;
и току се абсолютно партизираш към интимното.
Здраве: разговорът е неприсъщ обществено;
и току се абсолютно отърсиш от интимното.
Нейното благородство. - Здрав съм в болно общество. Здрав съм собствено и болен съм несобствено. Пък моята в това болно мое общество приятелка е болна, доколкото тя, моята приятелка, иска да се подсигури против изоставяне. Болна е собствено и здрава е несобствено. Стреми се да те изпървом прикотка към интимното, вместо да те направо отърси от интимната необходимост. Зла е. Обостря, че щом, ето, в болно свое общество си здрав, то издействай си собствено от интимната необходимост, да, едно отърсване. Оздрави собствено приятелката си, та да те приятелката ти въведе в здраво общество. За да не би приятелката ти да си остане болна, оздравявайки те. Тоест да я изоставиш. Накарай я да се отрече от думите си "страхливецо" и "егоист такъв". Но щях ли да се нуждая от нея, ако бях герой? Щеше, ако во истине я обичаше, нежели каквато е. Никому не е нужен твой героизъм. Тя е зла, защото я обичаш зла. Доволна е от статуквото си с теб. Няма да изоставиш своята приятелка. Страхливецо. И егоист такъв.
