Ти тъй си далечно мечтана
Ето, сърцето вече е празно,
аз съм объркан и някак изказан;
не че се вкопчвам в отминала вечност,
просто за малко ми липсваш сърдечно.
Бърза без нас животът, знам, че е така:
избледнява в спомен, сега ли да го спра
и как да разбера беше ли погрешно?
Питам за възможност пронизана мечта,
мечтите не кървят... нищо, само спомен.
Виж, се замислих твърде сериозно,
та прозвуча май официозно;
в думи забрава търся изкусно,
сякаш насила ще ме напуснеш.
Rata Blanca, "Tan lejos de aquel sueño";
мой превод, може да се пее.
Аудио:
Той си мисли как с думите предизвиква у себе си забрава,
но ето че всъщност се опитва да спре избледняването:
защото в един спомен тъкмо думите остават живи;
чувството с нея е като след следобедна дрямка.
