"Направих безкрайна пътека,
натрупала камък до камък,
познала човек след човека.
За капката ОБИЧ разпитвах.
Аз диря ЩАСТЛИВАТА капка,
тук нейде в земята зарита.
Била, казват, капката синя.
Тоз бисер не крил се във замък,
а в пясък на вечна пустиня."
Ами след изживени сонм богове поетът, вторачил се по земното, обръгне накрай към людете и току се затвори край извора в своя замък, но все не може да се утоли, жадувайки вече за онази единствена капчица, що над безбрежна пустиня се разстила по цялото небе.
