Философското положение на логиката и психологията

Виж фрагмента ми "Функция: еднозначна → непрекъсната": link.

Фаза * (φ): e^φ = hyp[cos(φ) + sin(φ)]; "hyp" ≡ (j → 1); j² = - 1.

Начална фаза ** (φ): е^jφ = cos(φ) + j sin(φ); j² = - 1.

----------

* Вариант 1: "Твоето усещане към проблемите е психологическо 

и се опитваш, щото логически да се справяш

(пък че в последна сметка заради 'Бог с нами')."

** Вариант 2: "Твоето УСЕЩАНЕ към ПРОБЛЕМИТЕ е логическо

и се опитваш, щото психологически да се справяш

(пък че в последна сметка Оня гледа отгоре)."

Та Вариант 2 е болестният.

Или, по-компактно казано, рационална аргументация към ирационална функция, нежели обратното, е болно.

"Демонионът е безсъзнателното, което обаче, само възпрепятствaйки, тук-там се противопоставя на съзнанието: но това въздейства не продуктивно, а само критически. Най-чудноват преиначен свят! Инак безсъзнателното винаги е продуктивното, съзнателното - критическото." - Ницше (относно Сократ), Свитъци, "Есен' 1869", 43, изд. Мацино Монтинари, пр. Димитър Зашев.

Това е най-щекотливият въпрос във философията.

(И аз също в редица моменти не вдявам и не искам да вдяна, но усещането ми към проблема е психологическо - и че не намирам как логически да се справя.)