Идеята не е слънце. Идеята, твоя или чужда,
- ами тя е пътеводната звезда
на личното решение
(1) f(t) = lim x → ∞ ∑ i = -∞+∞ f(i)
sinc[(xt - i/x) π], непрекъсната функция:
t, времето, времевата област;
f(i) > 0, амплитуда;
x > 0, честота (пространството, честотната област);
xt, фаза;
i/x, начална фаза.
Еднозначната
функция се съдържа неявно в дясната, идейната част на
ур-нието "1". Та различието спрямо непрекъснатата функция е, че
еднозначната функция може да се спира. Тоест величината на еднозначната функция
е плътност,
пък величината на непрекъснатата функция е острота, чийто измерител
е трепетът ω > 0:
(2) f(t) = ω sinhc[ω(t) t] - ω(t).
Функционната
острота е не само проективна, но и интерферентна ("биене"):
F(t) = [2 / (n - 1)] ∑ p = 1n-1
∑ q = 1n cos{t[ωp(t) + ωq>p(t)]/2}
cos{t[ωp(t) - ωq>p(t)]/2};
0 < ωp(t) ≈ ωq>p(t) > 0; n = 2, 3, 4,
...
----------
((((1 x 1.25)1.25)1.25)1.25, 25%
лихва с капитализиране)
= 1 x
1.254 = 1 x (1 + 0.25)4 = 1 x (1 + 1/4)4... lim m → ∞ (1 + 1/m)m = e (1, е, е²,
...)
→ lim m → 0 [(em - 1) / m, лихва за период] = lim m → 0 (1 + 1/m)m = 1, главница.
deφ/dφ = lim ψ → 0 [(e φ + ψ
- eφ) / ψ] = eφ lim ψ → 0 [(eψ - 1) / ψ] = eφ.
dejφ/dφ
= jejφ; j² = - 1, въображаем план → ejφ, фазор.
cos(φ) = (e +
jφ + e - jφ) / 2 ↔ sin(φ) = (e + jφ - e - jφ)
/ (2j).
sinc(φ) = sin(φ) / φ = (e + jφ - e - jφ) / (2jφ), сигнален импулс в ефир;
c, "cardinalis".
sinhc(φ) = (e + φ
- e - φ) / (2φ); h, "hyperbolic" (j → 1), понеже
[(e + φ + e - φ) / 2]² -
[(e + φ - e - φ) / 2]² = 1 ↔ cosh²(φ) - sinh²(φ) = 1,
хипербола.
.png)