Хипотетична^ или евентуална^^ фактичност.
"От многостранното зараждане на битието след Аристотел" (мой превод),
"From the Manifold Begerming of Seine next Aristotle" (англ., мой превод),
"Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles", дисертацията на Franz Brentano, 1862:
(1) случайност |^ необходимост;
(2) истинност | лъжовност;
(3) действителност | възможност;
(4) подставеност | откритост;
(обстоятелственост ^^| битност).
t, времето.
(1) y, необходимост ↔ t(y), случайност.
y = f(t),
"видиш" ("чуеш").
(4) Yk, откритост (k = ... , -2, -1, 0, 1, 2, ...), "гледаш" ("слушаш") * ↔
↔ t(Yk), подставеност, "виждаш" ("чуваш").
(3) k, възможност ↔ t(k), действителност.
(2) Y, лъжовност ↔ t(Y), истинност.
y = f(t) = limΩ→π/dt∑k=-∞+∞Yksinc(Ωt - kπ),
"виждаш гледайки" ("чуваш слушайки") **.
! dt := 0 → y = f(t) := F(t) = limΩ→∞∑k=-∞+∞Ykδ(t - kπ/Ω),
об-стоятелствена граница:
"От многостранното зараждане на битието след Аристотел" (мой превод),
"From the Manifold Begerming of Seine next Aristotle" (англ., мой превод),
"Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles", дисертацията на Franz Brentano, 1862:
(1) случайност |^ необходимост;
(2) истинност | лъжовност;
(3) действителност | възможност;
(4) подставеност | откритост;
(обстоятелственост ^^| битност).
t, времето.
(1) y, необходимост ↔ t(y), случайност.
y = f(t),
"видиш" ("чуеш").
(4) Yk, откритост (k = ... , -2, -1, 0, 1, 2, ...), "гледаш" ("слушаш") * ↔
↔ t(Yk), подставеност, "виждаш" ("чуваш").
(3) k, възможност ↔ t(k), действителност.
(2) Y, лъжовност ↔ t(Y), истинност.
y = f(t) = limΩ→π/dt∑k=-∞+∞Yksinc(Ωt - kπ),
"виждаш гледайки" ("чуваш слушайки") **.
! dt := 0 → y = f(t) := F(t) = limΩ→∞∑k=-∞+∞Ykδ(t - kπ/Ω),
об-стоятелствена граница:
стечението (относна логика),
битуването (относна етика),
визията (относна естетика).
Метафизиката:
"In mathematics, the Annihilator of a subset of a Module over a Ring is the Ideal formed by the (Ring's) elements that give always zero when multiplied by each element of the subset."
"In mathematics, Ring is algebraic structure that generalize field."
"In mathematics, an Ideal is a special subset of the Ring's elements."
"In mathematics, a Module over a Ring is a generalization of the notion of vector space in which the field of scalars is replaced by a Ring."
Жизнен свят минус житие = аксиология =
= битуване + визия = стечение + метафизика.
[Хусерл: стечение = визия ↔ битуване = метафизика.
Хайдегер: битуване = визия ↔ стечение = метафизика.]
Метафизиката:
"In mathematics, the Annihilator of a subset of a Module over a Ring is the Ideal formed by the (Ring's) elements that give always zero when multiplied by each element of the subset."
"In mathematics, Ring is algebraic structure that generalize field."
"In mathematics, an Ideal is a special subset of the Ring's elements."
"In mathematics, a Module over a Ring is a generalization of the notion of vector space in which the field of scalars is replaced by a Ring."
Жизнен свят минус житие = аксиология =
= битуване + визия = стечение + метафизика.
[Хусерл: стечение = визия ↔ битуване = метафизика.
Хайдегер: битуване = визия ↔ стечение = метафизика.]
Битуване = предприемачество. Визия =
инвестиране.
Аксиология = търговско банкиране.
Стечение = инвестиционно банкиране.
Метафизика = централно банкиране.
----------
* по някакъв начин (Аристотел).
** заражда се битие (т.е. във вътрешно сетиво, наместо трансцендентална аперцепция) [δ(t) = ∫0∞cos(ωt)dω = limΩ→∞∫0Ωcos(ωt)dω = limΩ→∞Ωsinc(Ωt) →
∫-∞+∞δ(t)dt = 1, Дирак]. Заражда се битие [Брентано]. - Утайката на жизнения свят - да, да, това е житието: като нежели пък битието в цялост [Хусерл: ∫0Ωcos(ωt)dω = Ωsinc(Ωt), вътрешното сетиво не се съобразява, естетиката се смущава от халюцинирането, пък етиката - от автосъществуването]. И нищо не бъде - та нещо става. И ето че нищото нищува, но не бъде. Ами че времето току бъде в хоризонт на битие. Понеже изот времето не може да се задава хоризонт [Хайдегер, вътрешното сетиво се прикрива] - не може, времето присами се оказва диференциал [Сартр]. Да. Езикът - домът на битието. Аха да проговорим. Та нима овцете задомяват в метафора по аналогия пасището, чийто стопанин е овчарят! Кой както се уреди. А и нали "овцете" задомяват в дигиталия по метонимия пасището, чийто стопанин е "вълкът". (Виж Христо Стоев, "Кант и проблемът за вътрешното сетиво".)
Аксиология = търговско банкиране.
Стечение = инвестиционно банкиране.
Метафизика = централно банкиране.
----------
* по някакъв начин (Аристотел).
** заражда се битие (т.е. във вътрешно сетиво, наместо трансцендентална аперцепция) [δ(t) = ∫0∞cos(ωt)dω = limΩ→∞∫0Ωcos(ωt)dω = limΩ→∞Ωsinc(Ωt) →
∫-∞+∞δ(t)dt = 1, Дирак]. Заражда се битие [Брентано]. - Утайката на жизнения свят - да, да, това е житието: като нежели пък битието в цялост [Хусерл: ∫0Ωcos(ωt)dω = Ωsinc(Ωt), вътрешното сетиво не се съобразява, естетиката се смущава от халюцинирането, пък етиката - от автосъществуването]. И нищо не бъде - та нещо става. И ето че нищото нищува, но не бъде. Ами че времето току бъде в хоризонт на битие. Понеже изот времето не може да се задава хоризонт [Хайдегер, вътрешното сетиво се прикрива] - не може, времето присами се оказва диференциал [Сартр]. Да. Езикът - домът на битието. Аха да проговорим. Та нима овцете задомяват в метафора по аналогия пасището, чийто стопанин е овчарят! Кой както се уреди. А и нали "овцете" задомяват в дигиталия по метонимия пасището, чийто стопанин е "вълкът". (Виж Христо Стоев, "Кант и проблемът за вътрешното сетиво".)
