Аз току не възприема - но защо? -
ами тъкмо за да се при-целя
Общо:
че историчност и темпоралност се взаимообуславят
(Франц Брентано).
1. На прицел *: познава се чрез време.
Че микроскоп.
Уравнението на Шрьодингер.
Зарядна орбитала.
Шопенхауер: becoming (англ.).
Кронекер (с Кантор^): безкрайната равнинна мрежа
(координация).
^ "Точка от равнина" вместо "точка върху равнина".
2. Времето.
Че макроскоп.
Уравнението на Клайн-Гордън.
Атомарна мъглявина.
Шопенхауер: knowing (англ.).
Кронекер: безкрайната равнинна мрежа окрайчена.
3. Познава се извечно.
Че номоскоп.
Уравнението на Дирак.
Положение и отрицание.
Шопенхауер: being (англ.).
Кронекер: тръба и окръжност.
4. При-цел: времето бъде.
Че хиперскоп.
Уравнението на Дирак: анихилация.
Илюминация.
Шопенхауер: willing (англ.).
Кронекер (с Ръсел^^): торус
(номерация).
^^ "От кого ли ще бъде избръснат бръснарят".
----------
* Аз току възприема - но защо? -
ами за да забележа - но защо? -
ами за да отбележа - но защо? -
ами за да обикна - но зашо? -
ами тъкмо за да мисля (Кант^^^).
^^^ "Класическите фигури на говорителя и слушателя, на адресанта и адресата на дадена комуникация остават размити и нежелани именно в техния полюсен, метафизически статус - те започват да изглеждат като трансцендентни и поради това авторитарни персонажи." - Философът Христо Стоев, 17 май' 2022. - А какво за некласическите?
(1) Безкрайната равнинна мрежа не е достатъчно основателна: всяка нейна, бидейки вискозитетно отчленена, точка представлява, с вискозитетната честота на колебание и съответната амплитуда на напрегнатост, свой Sinus Cardinalis. (2) Sinus Cardinalis затихва в безкрайността, т.е. безкрайната равнинна мрежа трябва да бъде окрайчена като такава. (3) Но ето че тя, окрайчена, безкрайната равнинна мрежа, попада първо в тръбно и сетне с него - в окръжностно засрещане: за да се запази без-крайността. (4) Пък тъй от безкрайната равнинна мрежа се образува торус: елиптика, току се извлече помежду ни основание (намираме помежду си общ език).
Хронология: че в 1813-та година 25-годишният Артур Шопенхауер, стабилизирайки Кант, изпраща в Йенския университет своята дисертация "Ueber die vierfache Wurzel des Satzes vom zureichenden Grunde" ("За четворния корен в принципа на достатъчното основание"): че достатъчното основание е основанието на свободата - пунктовете "1", "2", "3", "4" се намират в успоредица с Шопенхауеровите класове I, II, III, IV в "4", без да са тъждествени с тях.
E. F. J. Payne, преводачът:
I, "if the cause is given, the effect must of necessity follow";
II, "if certain premises are given, the conclusion must follow";
III, "the existence of one relation inevitably implies the other";
IV, "a definite course of action inevitably ensues on a given character and motive".
