Четирите класа по Шопенхауеровата дисертация "Ueber die vierfache Wurzel des Satzes vom zureichenden
Grunde" ("За четворния корен в принципа на достатъчното
основание"), 1813, пример: 1. Ето че
грамофонът свири. 2. Чувам музика. 3. "Чувам музика",
кажа си. 4. И си кажа: "Ето че грамофонът свири."
Прилага се Брентановото съответствие:
1. Комуникативност заради хипотетичен факт. Материална субстанция: грамофонът. Акциденция: грамофонното свирене. Та комплексът е преместваем в пространството, пък е непреместваем във времето. Ами съждението не е по стечение и е и емпирично.
2. Некомуникативност заради евентуална фактичност. Нематериална субстанция: музиката. Акциденция: музикалното чуване. Та комплексът е преместваем във времето, пък е непреместваем в пространството. Ами съждението не е по стечение и е и полуемпирично.
3. Некомуникативност. Нематериална субстанция: музиката. Акциденция: музикалното чуване. Та комплексът е непреместваем в пространството, но и във времето е непреместваем. Ами съждението е по стечение и е и полуемпирично.
4. Некомуникативност. Материална субстанция: грамофонът. Акциденция: грамофонното свирене. Та комплексът е непреместваем във времето, но и в пространството е непреместваем. Ами съждението е по стечение и е и емпирично.
И се прави извод: фактичността е комуникативност заради евентуален факт и не може фактичността да се постигне иначе освен в "2" - постига се в стечение, като при това се назове еди-кое си музикално произведение. Ами фактичността в "1" е фиктивна, понеже сметката явно или неявно се държи за грамофона - че грамофонът свири, - вместо за музикалното произведение.
Прилага се Брентановото съответствие:
1. Комуникативност заради хипотетичен факт. Материална субстанция: грамофонът. Акциденция: грамофонното свирене. Та комплексът е преместваем в пространството, пък е непреместваем във времето. Ами съждението не е по стечение и е и емпирично.
2. Некомуникативност заради евентуална фактичност. Нематериална субстанция: музиката. Акциденция: музикалното чуване. Та комплексът е преместваем във времето, пък е непреместваем в пространството. Ами съждението не е по стечение и е и полуемпирично.
3. Некомуникативност. Нематериална субстанция: музиката. Акциденция: музикалното чуване. Та комплексът е непреместваем в пространството, но и във времето е непреместваем. Ами съждението е по стечение и е и полуемпирично.
4. Некомуникативност. Материална субстанция: грамофонът. Акциденция: грамофонното свирене. Та комплексът е непреместваем във времето, но и в пространството е непреместваем. Ами съждението е по стечение и е и емпирично.
И се прави извод: фактичността е комуникативност заради евентуален факт и не може фактичността да се постигне иначе освен в "2" - постига се в стечение, като при това се назове еди-кое си музикално произведение. Ами фактичността в "1" е фиктивна, понеже сметката явно или неявно се държи за грамофона - че грамофонът свири, - вместо за музикалното произведение.
