Ами тъкмо от
това, че въртенето е дясно или ляво, се добива идеята какво е въртене,
динамиката на въртенето е кинетична *; но не може от това, че усукването е дясно
или ляво, да се добие идеята какво е усукване, динамиката на усукването е статична,
ефективността на усукване се понижава хиперболично с времето на константна
бързина по усукване, понеже колкото по-голяма е бързината, толкова по-интегрално
е понижението, толкова по-събрано е усукването **.
Обстоятелствена граница [x(π)] се полага по реализация.
И не може да се реализираш [x(0)] в свят, в който се навърташ.
Но какво се крие зад обстоятелствата?
----------
* ejφ (phasor) → (ejφ + e-jφ) / 2 ^ ← e-jφ (phasor).
** e±jΩt (spinor, Dirac) → limΩ→∞[(ejΩt - e-jΩt) / (2jΩt)] ^^ (twistor, Dirac-Penrose).
----------
^ = cos(ωt), хармоник → ∫0∞cos(ωt)dω =
= limΩ→∞∫0Ωcos(ωt)dω = limΩ→∞Ωsinc(Ωt) → x(φ = 0).
^^ = limΩ→∞sinc(Ωt) → x(φ = π).
Обстоятелствена граница [x(π)] се полага по реализация.
И не може да се реализираш [x(0)] в свят, в който се навърташ.
Но какво се крие зад обстоятелствата?
----------
* ejφ (phasor) → (ejφ + e-jφ) / 2 ^ ← e-jφ (phasor).
** e±jΩt (spinor, Dirac) → limΩ→∞[(ejΩt - e-jΩt) / (2jΩt)] ^^ (twistor, Dirac-Penrose).
----------
^ = cos(ωt), хармоник → ∫0∞cos(ωt)dω =
= limΩ→∞∫0Ωcos(ωt)dω = limΩ→∞Ωsinc(Ωt) → x(φ = 0).
^^ = limΩ→∞sinc(Ωt) → x(φ = π).