Идея* и суперпозиция**

Ами тъкмо от това, че въртенето е дясно или ляво, се добива идеята какво е въртене, динамиката на въртенето е кинетична *; но не може от това, че усукването е дясно или ляво, да се добие идеята какво е усукване, динамиката на усукването е статична, ефективността на усукване се понижава хиперболично с времето на константна бързина по усукване, понеже колкото по-голяма е бързината, толкова по-интегрално е понижението, толкова по-събрано е усукването **.
            Обстоятелствена граница [x(π)] се полага по реализация.
            И не може да се реализираш [x(0)] в свят, в който се навърташ.
            Но какво се крие зад обстоятелствата?
----------
* e^jφ (phasor) → (e^jφ + e^-jφ) / 2 ^ ← e^-jφ (phasor).
** e^±jΩt (spinor, Dirac) → lim_Ω→∞[(e^jΩt - e^-jΩt) / (2jΩt)] ^^ (twistor, Dirac-Penrose).
----------
^ = cos(ωt), хармоник → ∫₀^∞cos(ωt)dω =
   = lim_Ω→∞∫₀^Ωcos(ωt)dω = lim_Ω→∞Ωsinc(Ωt) → x(φ = 0).
^^ = lim_Ω→∞sinc(Ωt) → x(φ = π).