Инвестиционното банкиране и законът. Контрабандата е незаконен въпрос. Законният въпрос относно контрабандата е, че инвестиционното банкиране се свежда по документация до кой какъв дял притежава. Предприемач обаче не е необходим, когато инвестиционен агент, щом централното банкиране отсъства, може към външен източник да предостави чрез търговска банка фиктивна документация за инвестиране. Чий закон се нарушава? Ничий. Търговското банкиране при това положение се оказва определящ фактор за непредприемаческо завъртане на паричен поток. Ами вождизмът излиза на дневен ред, продоволствената икономика (изучаваща се от политикономията).
Но фикционализираното финансиране секва при централно банкиране.
Т.е. възползвалият се от отсъствието на централно банкиране инвестиционен агент се принуждава при централно банкиране, щото предприемачески да разработва своя придобит чрез фикция поземлен актив. Та ето че инвестиционният агент се част феодализира, част той - придобивайки предприемач (или като предприемач себе си) - се превръща в инвеститор, зададе ли се - кой?, - да, заради икономическия (без него техническият няма смисъл) прогрес, централното банкиране (know-why). И се стъпва на у-законяване. Инвеститорът е мАкроикономическият лидер (know-what), предприемачът е мИкроикономическият лидер (know-how). Know-how, Know-what и Know-why - формира се икономическото хиперпространство. Собственото икономическо пространство е зад фИрмата. Че оперативният директор е инвеститорът сред предприемачески персонал. Пък финансовият директор провежда банкирането на фИрмата. Отсъствието на предприемачество у персонала води до това,
че финансовият директор се оказва определящ фактор за непредприемаческо завъртане на паричен поток, паричен поток във фИрмата: изолира се оперативният директор. Битието на персонала трябва да бъде в икономическото хиперпространство, а фИрмата - надпис, който се държи.
