Та вземам на прицел против (евентуална) времеструктура*, като размивам се в своето си ми време, щом не е тоталитарно*** - но впечатлявам се. Длъжен съм, тоест надлъж, - ами ЗА да: не възприемам със страст, свободен съм занапред;
не забелязвам с емоция, свободен съм току; не отбелязвам с афект, свободен съм понастоящем. Пък нашир се осъществявам, за да не обичам с приятност - свободен съм все пак. Че нали си се образовам, за да не мисля с фикция - и че пак съм свободен.**
Или при-цел отвъд времеконструкция (килия)**, като да съм СИ характер след пронизващото ме време - но впечатлявам се. Стига съм му мислил!... Та ето - длъжен си, тоест надлъж, - ами ЗА да обичаш свободата, тоест нашир.*
Като ще е гарга, да е рошава. Времето бъде.
----------
*** "Такова беше времето."
P.S. Локус. - Че или е при-цел^, или относно е за на прицел ^^.
Та изотвън тя, пълнотата^^, изглежда като равнина, пък празнотата^ - като торус. Клетките на равнинната мрежа могат да бъдат координирани, но не могат да бъдат номерирани: не могат да бъдат номерирани, освен ако, оприличени като на шахматна дъска, - ами не бъдат засрещнати в торус (Leopold Kronecker ^^^).
----------
^^^ "Бог е създал целите числа, всичко останало е човешко дело."
(анимация)
Безкрайна равнина с малки до безкрайност клетки
Гениални люде има на тоя свят и аз, уви, не съм сред тях.
