"Yo soy yo y mi
circunstancia", "аз съм аз и моите
обстоятелства", пише в своите "Meditaciones del Quijote" José Ortega y Gasset. Нека множеството е аритметично - а понеже нима не е обстоятелствено! Стереометричното
множество е аритметично множество, но с което се образува ядро. Свързаността на
стереометрично множество, чиито елементи са взаимокомутативни, е комутативната стереометрия,
първата стереометрия. Пък свързаността на стереометрично множество,
чиито
елементи са невзаимокомутативни, е некомутативната стереометрия, втората стереометрия
(сетната). Ами комутативната стереометрия се полага във фундаменталната (Платон,
макар по Хайдегер) онтология: и се полага от въпроса "хей, какво се крие
зад обстоятелствата?", т.е. (Аристотел, макар по Брентано) иде реч за
онтологично ядро, че за епистемологична периферия, променува
се пространството (времето е имплицитно). Но какво все пак се
крие зад обстоятелствата?? Прилепя се към епистемологията онтологията (Брентано).
"От многостранното зараждане на битието след
Аристотел" (мой превод),
"From the Manifold Begerming of Seine next Aristotle" (англ.,
мой превод),
"Von der
mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles", дисертацията на Franz Brentano, 1862. Какво
най-подир се крие зад обстоятелствата???*
И току** ето я некомутативната стереометрия:
задава се от реч за онтологична периферия, че към технологично ядро (Dirac-Penrose), променува се времето (пространството е
имплицитно).
----------
* [ejφ → (ejφ + e-jφ) / 2 ← e-jφ] = cos(ωt) →
→ ∫0∞cos(ωt)dω = limΩ→∞∫0Ωcos(ωt)dω
= limΩ→∞Ωsinc(Ωt) → x(φ = 0),
границата да се реализираш.
** e±jΩt → limΩ→∞[(ejΩt - e-jΩt) / (2jΩt)] = limΩ→∞sinc(Ωt) → x(φ = π),
обстоятелствената граница по реализация.
----------
Че
в общество: диалектическа рефлексия, (ejφ, e-jφ) → e±jΩt,
метафизическа рефлексия, за да се вътре спори как нещо е нещото си.
