"O solitude! if I must with thee dwell,
Let it not be among the jumbled heap
Of murky buildings; climb with me the steep, -
Nature's observatory - whence the dell,
Its flowery slopes, its river's crystal swell,
May seem a span; let me thy vigils keep
'Mongst boughs pavillion'd, where the deer's swift leap
Startles the wild bee from the fox-glove bell.
But though I'll gladly trace these scenes with thee,
Yet the sweet converse of an innocent mind,
Whose words are images of thoughts refin'd,
Is my soul's pleasure; and it sure must be
Almost the highest bliss of human-kind,
When to thy haunts two kindred spirits flee."
John Keats, Sonnet VII
Първото отпечатано стихотоворение на Кийтс (м. май' 1816)
Ето го моя превод:
- О, срамота!... Щом речено е,
с теб ще обитавам.
- Ставай, ставай, че напечено е!...
- Нека не и посред свъсените сгради,
струпани накуп в неразбория...
- Пък ще се качим в природната обсерватория,
от'дето долчинката, склоновете млади -
все потънали в цветя, -
рекичката вълниста, чиста
са като на длан;
аз бденията ти ще отморя
край дървеса-обители.
- Де щъркели прелитат ли?
- Елен там с бързолетен скок
подплашва дивата пчела
изпод камбанката на напръстничето...
- Прости, че... То
аз с радост бих рисувал,
пропътувал пъстри сцени с теб ad hoc,
беседа сладка на невинен ум и...
- Мойте думи изпровождат мисъл;
ето тук съм се подписал!
Би доволствал в туй, бай...,
божествен дух дори!
- Ах, ах! Че преблажено би било, нали,
ако две родствени души-моления
възходеха при твоите селения.
