на моята философска приятелка
Че от моята страна далаверата е границата на вечността - т. е. че от своята страна далаверата е отправността към вечността. И че аз сам съм на своя отговорност, пък съм на обща отговорност в далаверата. Но как би могло аз сам да бъда на обща отговорност - пък да бъда на своя отговорност в далаверата? И как в днешното преломно за България време да прескоча далаверата. Гледам Lzzy Hale и се питам... Ray Kroc извънземно. Що за аналогия ми хрумна! Поставете в следния текст "земя" вместо "пари" и McDonald's вместо Еди-какво си... Да теглиш кредит е да "вземаш пари под наем", угрижваш се да печелиш от позицията на губещ - пък да получаваш инвестиции е да "закупуваш пари"... Know-how-то е налице в завършен и таен вид: че вашата "визия и към дърветата, и към гората" е кристално ясна, отсъства неизвестност и в малкото, и в голямото; докато за потенциалните конкуренти е пълен мрак. Та - родните мои! - вие, следователно, не сте в "бизнеса на еди-какво си" - пътят сега пред Еди-какво си конкурентно е чист, и все едно да би карал нова и заредена кола из пуст и затворен площад, - а в "бизнеса собствено на парите". Какво имам предвид: започнете да получавате инвестиции - всичко ще тръгне по мед и масло! Рискът просто е нулев! Най-убедителният аргумент при кандидатстване за инвестиции! Рискът в момента с вас за който и да било инвеститор е нулев! Вие сте се насочили, но трябва да наблегнете изрично на нулевия риск, да докажете нулевия риск. Това ми е идеята. Всеки читав инвеститор се интересува от две противоположни по ценност неща: колко ще спечели и колко рискува. Вие не можете да му гарантирате колко (ако рискува) може (като при рулетка) да спечели, но можете да го уверите, че нищо не рискува. Не се увличайте да го замечтавате в перспективата на приходите: той в това, предполага се, е по-вещ от вас ("на краставичаря - краставици") - но го убедете в нулевия (поддържан от стартова, ала ударна стратегия) риск, той там не е наясно, не е наясно с липсата понастоящем на бизнес-ситуация във заедно с (напипана) жажда за продукта. Понеже Еди-какво си не само е Върховният - той е и Първичният актуално. Затваря се кръгът и в двете посоки. Че инвеститорът ще се облажва от печалбата, става негова грижа и това му е работата, а вие - от инвестициите отново и отново - за да се печели! Че нулевият риск за него е не повече от гаранция (да не излезе на загуба), но за вас е рентабилност; вие обосновавате неговата (изконна) грижа по печалба: чуждите пари накуп доброволно стават ваши. Поне докато не се сблъскате с конкуренция. Но тогава вече ще сте силни сами по себе си.
13 окт.' 2022, Шумен
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
