Исках да река, дето ако нещо се воистине принципиализира, е уловен неговият характер; и както много често, щото дето в опитите да се овладеят условията и се използват традициите характерът убягва. Дяволът! Голямо уж предимство за който прозре, хване за ушите потенциала: и мигар от друга страна пък щот' не се ли чрез чиста практически синтеза постулират традиционни ефекти... Би могло да се варира в изобилие, без с това да се подражава. И нима допреди време не упорствах да постигнех резултат: излязох вече на ниво, откъдето да разнообразявам. Не може от безхарактерното да се претърпява разнообразие - лута се, луташ се. Какво ми заявиха преди години, когато споделих, че си търся работа: трябва да се нагодиш - Господ е непроменлив. Но разбирай, всичкото разнообразие по света иде от Господ и на човек не му остава друго, 'свен да се нагажда в цялото! И ето теб ти в един порядък с достатъчното, че слънцето се върти около земята: отрича се хуманизмът на
Ренесанса - как човешкият характер твори разнообразието в обществото. Ала разнообразието в природата е бреме, пълна скука у човек, щом нито го има кой да види, нито го кой да пресъздаде - ех, ами невям лидерите и творците: едно и също са изконно! Сиреч предводителите... Та човешкият характер не е по природа - по съдба е, дяволи ни взели.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
