"Confusion to the memory of Newton,
because he destroyed the poetry of the rainbow
by reducing it to a prism"*
John Keats, тост, 28 дек.' 1817, Лондон,
"Immortal Dinner Party", ателието на Haydon
"Дъгата" (ужким отваряне) възниква божем (?) аналогово, сиреч черно на бяло.**
Ала спектърът (ужким затваряне) става дигитално, сиреч от бяло на черно***:
i) бяло на черно = ефект = точковото съседство е по изпъкналост;
ii) бяло в черно = вътрешна логика = вискозитетна флексия;
iii) цветност = квантова механика = интерференция;
iv) съцветие = общностна мотивация = спектър.
P. S. Мраморът и Микеланджело. (Предсмъртната творба на Микеланджело, казва се Rondanini Pietà. Възвисяващата се майка с трупа на Иисус, съсечената ръка, издутото платно... опа!... Бягал е от обителта си скулпторът, що за сила е това!)
----------
* Възниква Първият Хилбертов проблем.
** "In der Tastatur jeden Klaviers steckt die ganze Appassionata, der Komponist muß sie nur herausholen, und dazu freilich bedarf es Beethovens" (Adorno, "Ästhetische Theorie").
*** "The piano keys are black and white, but they sound like a million colours in your mind" (Katie Melua, "Spider's Web"). Снема се Първият Хилбертов проблем.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
