"Но княжната
(си току казваше, че - б. м.)
никога не виждаше хубавия израз на очите си,
оня израз, който те добиваха,
когато
тя не мислеше за себе си"
Толстой, "Война и мир",
т. I, ч. I, гл. XXII,
пр. К. Константинов
"Въпросът 'що съм аз' е ирелевантен." Кой ще ми каже! "Авторът" ли? Далаверата.
ами отнасяйки се помежду си (= душа), отнася се и към цялото си (= дух), както и то (= себе си); т. е. че организмът 'ми' (= мене си) е домът на 'моята' (= себе си) свобода: 'мене си' е постигаемият собствено характер опитно, а 'себе си' - умопостигаемият. Нима отрицателното познание не е царството на идеите! Властват в положителното познание причините: ефектовите или формалната логика, или пък аритметиката и геометрията, или най-подир мотивацията. И тъкмо мотивацията, тъкмо самият живец, тъкмо понятието непонятност възлиза, ето, към положителна битност; ала моралът е отрицателната битност, дяволи ни взели!"
"Хей, хей, мотивацията е битността ми!", би възкликнал свръхчовекът.
Кант и Хегел: "Организмът - точка на произвол. Властват в положителното познание причините: ефектовите или формалната логика, или пък аритметиката и геометрията, или най-подир мотивацията. К'во извън мотивация съм 'аз', освен пронизана в произвол себичност! О, а в мотивация, евдемония, що съм? Нима съм моето тяло, моята душа, моят дух, моят, ето, организъм - или моята свобода! Моите ли? Въпросът 'що съм аз' е ирелевантен."
Попщина.
EQ-тест. Точка единствена:"Отецът" -> Княгиня
"Синът" -> Сърничка
"Светият дух" -> ?
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
