"Който ми слага на сърце деконструкцията и настоява на различието,
се намира в началото на един разговор, не при целта му"
- Ханс-Георг Гадамер, "Деструкция и деконструкция",
краят, пр. Антония Колева.
----------
Умопомрачение или подлогът е сказуем.
---------- Знание ↕ (логическият проблем)
Нарицателният в действителност
подлог ("ето онзи") е сказуем, че (по-знание):
присъщието е бездушно;
свръх-естествеността е безтелесна;
отвъдността е бездуховна.
Собственото тяло е "нужник".
---------- Заради "приятел в нужда" ↕ (етическият проблем)
(1) Собственият в действителност
подлог ("ето онзи той") е сказуем, че (себесъзнание):
душата е присъща;
тялото е свръх-естествено;
духът е отвъден.
Собственото тяло е спрямо душедух.
(2) Пък (самосъзнание):
душата се сбира в любов;
тялото се сбира в длъжност;
духът се сбира в свобода.
Ами собствената длъжност е спрямо свободолюбие.
(1 & 2) Та (съзнание):
про-до-волствието е присъщо;
езикът е свръх-естествен;
мракът е отвъден.
Собственият език (дознание) е спрямо мраковолието:
та понеже помрачаването (признание) е дълг.
---------- Нищото ↕ (естетическият проблем)
Изкупление.
----------
"Нищото като изкупление": отговорът ми насрещу
обосновката - гениална! - от моята приятелка "нищото като ехо";
и съжалявам, че не мога да цитирам нейния, отпреди няколко дни, текст;
и съжалявам, че не мога да проведа разговор,
тя сочи деепричастието.
----------
Шумен, 17 дек.' 2025.
