Свободата на обществения процес

Та и консервативната издръжка, и общественият хаос водят до подчинен характер на обществения процес. Т.е. консервативната издръжка е за предпочитане изобщо. Ами че: съревнование for a living ↔ производство for a living. Пък ето умопостигаемия характер на обществения процес: съревнование за производство, включеното трето. "It's not 'commodities' are just objective Social Process, 

and fetishism is how we perceive it. The illusion is not in how we think, but in how we act on the 'market'. There is reality in social processes which only can function through illusions being embodied in them. This idea of OBJECIVE ILLUSION. You even KNOW it's not true, but in your activity you follow it. Our notion of... 'reality' always embodies... 'fiction'." - Slavoj Žižek, publ. Feb 19, 2026, The Institute of Art and Ideas, YouTube (link).

Бинокъл под съмнение: включеното трето

[къде се п (-р-) опада с въоръжено око,

мета-физическият свят]

"И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, 

що е КРАСИВО на глед и ДОБРО за храна, 

както и дървото на живота всред градината 

и дървото на познаване доброто и злото (прокрадва се съмнение - б.м.)."

- Битие 2:9. 

    Стерео за вярване: 

монокълът и огледалото.

    Прибиране (монокълът): 

разсъдъкът е съ-относителен, 

умът е сказъчен, 

разумът е не-съ-относителен.

    Сбиране (огледалото):

раз-съдъкът е несъотносителен,

умът е приказен,

раз-умът е съотносителен.

    Науката е във философски оброк 

не за да разказва наблюденията си (затъквайки бездната),

а за да сглобява пъзела.

    ----------

    P.S. Случаят "Петрохан | Околчица"

свидетелства, че българското общество,

нация техническа ^, се нуждае, 

щото да се сглобява пъзелът

(докато другите просто се съревновават).

    "ПП са в кюпа." 

- Очевидно, че ПП не са паднали от луната.

    "Всички в тази държава знаем НПО-тата."

- Държава ли?

    "Журналистите нека декларират, 

че не получават от чужди НПО-та!"

- Или може би тъкмо нека декларират, че получават.

    "Върнете на БНР държавната субсидия!"

- Глас в пустиня.

    Шумен, 23 февр.' 2026.

Потривам ръце.

    ----------

    Поп Каро ни е венчал. Залите - с шахматни подове и т.н., с много прислуга. 

"As the candlelight began to fade, and Jonathan said let's go to bed... 

The fireplace had ceased to burn... 

Both were fast asleep before the dawn, dreaming, dreaming... 

Yeah, the shadow on the wall, it really came alive." 

- King Diamond, "A Mansion in Darkness".

    "Върху много дървени лавици били поставени стъкленици, пълни с някаква прозрачна течност, и във всяка от тях лежало по едно сърце. На чашите били залепени надписи с имена, които Петер прочел с любопитство... 

    - Погледни! - казал Михел Холандеца. - Всички тези хора са отхвърлили от себе си безпокойствието и грижите на живота."

    Вилхелм Хауф, "Студеното (към метафизиката - б.м.) сърце", 

    пр. К. Юде-Русинова.

    ----------

    ^ "Решили германците да покажат на света що е то нация техническа. Направили болтче, тънко като косъм, и го изпратили на един от най-технологичните народи - японския. Та след около седмица азиатците върнали елемента, разпробит по височина. Германците се засуетили. Събрали екип от видни инженери, които взели решение да нарежат резба на отвора. Пратили го пак към Страната на изгряващото слънце. Самураите, за да се отсрамят, изработили винт по резбата, навили го и го върнали на немците. Зачесали се германците по главите и си казали: 'Японците явно ни се подиграват! Я дайте да го пратим на българите, да ги видим - те и връзки за обувки не могат да направят като хората.' След седмица пристигнала пратка с голяма бележка: 'Установихме, че между винта и резбата има хлабина - навили сме кълчища.'" Internet.

Оказване и свобода: включеното трето

(че аналитиката против прожекционното управление) 

И "всяка жаба трябва да си знае гьола и възможностите:

    с много работа се прави промяна, нежели с протести".

Но материята указва тежнение, Y(X).

Импулсивността подсказва енергия:

    y = f(x)

    x = u/2 + v

    y = u/2 - v

    0 < u/2 > v > 0

    ----------

    y(x) -> (u & v).

Свобода:

    x, аргументативна (разум);    

    y, функционална;

    u, отвлечена;

    ->, преломна;

    (u & v), оказваща се (разум).

Та когато аргументативна свобода, уви, е недостъпна, 

"светлият" изход (y = Y) е да не присъства излишно тежнение,

пък "тъмният" изход (x = X) е да присъства преломна свобода:

    т.е. преломната свобода значи, 

    че аргументативната свобода и "светлият" изход

    са взаимоизключващи се, 

    връзката им е за знание чрез познание,

    но тъкмо това е аргументативната свобода;

    материята е обаче и опорната точка за автопрескок.

И ето, единственият, който не може да бъде догонен,

    е догонващият.

(Виж Гадамер, "Деструкция и деконструкция",

    пр. А. Колева, link.)

Аристотел и включеното трето

X = "азът, бЪдейки аз, става неаз"^

Y = "азът, бИдейки аз, става не-аз"^^

Z = "аз съм аз и моите обстоятелства"^^^

[Z(X) → Y] & [(X = ⌐ Z ) & (Z = ⌐ X)]

----------

^ Фихте

^^ Брентано

^^^ Ортега-и-Гасет

Разпознанството лице в лице

И няма как човек да се разговори с някого тепърва лицем, но предполагайки, 

че този някой живее. Та при това мигар човек може тъкмо да предположи, 

че този някой се "издържа"! Тоест въпросът тепърва лице в лице за отношението между издържането и живеенето се свежда до "как ли си". Самата връзка с този въпрос е въпрос на истинско - и, значи, осведомително - предположение. 

Ами как щото трябва тепърва лице в лице да се отговори на "как си"? "Добре" - пък осмелиш се да се хвалиш. Или "зле" - пък осмелиш се да се оплакваш. 

Или "нормално" - пък нормално добре ли, или нормално зле? И ето, безопасният отговор е в смисъла на "както". И нека - щом тепърва лице в лице ще се пита - се пита в конкретика. Да, понеже познанството лице в лице започва с конкретиката.

Равенството пред Господ

    Физичните закони (from becoming) са определения, математичните закони 

(from being) са разпределения. Определението "масивност" е физично, разпределението "гравитация" е математично. И са страните на една и съща монета. Хвърленото безкраен брой пъти ези-тура се пада в края на краищата 50% | 50%. "Жребият е вече хвърлен", понеже "Господ не си, хм, играе на зарове", казва Айнщайн. О, ами вселенската безкрайност се обяснява тъкмо с равномерността! "... Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице..." Деяния 10:34, пр. 1940. Knowing. Както пък ези-тура, хвърлено веднъж завинаги, - че все се пада очакванЕто: та при два пъти хвърляне си се очаква да се падне тура и ези... Все се пада очакванЕто, понеже "нека не заръчваме Господу на що да си, хм, играе", казва Бор. Ами обяснява се вселенският произход. "Нека жребият бъде хвърлен!"^ "Destiny doesn't control us totally." Slavoj Žižek, 17 март' 2025, University of Pennsylvania. Willing. Къде ще му излезе краят. Тотализаторът свръхстатистично: 1) мнението му като положение, тоталитарност; 2) правилото му като състояние, тоталност. Примерът "пЕтрохан или петрохАн": като беше ли Камен бряг Камнобряг, ударението щеше да пада върху последната сричка. Тоест равенството НИ пред Господ е динамично.

    ----------

    ^ Цезар: "нека жребият бъде хвърлен", 

нежели "жребият е хвърлен".

Плутарх, "Βίοι Παράλληλοι" - "Πομπήιος", 60.2.9 |

Менандър, "Ἀρρηφόρος":

"ἀνερρίφθω κύβος", "нека жребият бъде хвърлен"

(Атеней, "Δειπνοσοφισταί", XIII, 8).

Латинският на Светоний подвежда,

виж "За живота на цезарите" - "Юлий Цезар", XXXII: 

"iacta alea est", "жребият е хвърлен",

нарицателното "alea iacta est".

Логос

Къде ще му излезе краят; предметно е състоянието нежели положението, 

вместо предметно е положението нежели състоянието.

Логосът и ретроактивната логика

    - Играеш ли на шах?

    - Не. Не съм добър на шах.

    - Тоест? Нали си умен.

    - Ех, не ми се удава шах със себе си.

    - Че то кому се удава.

    - Шахматистите не могат ли?

    - Е-хе, те не играят със себе си; 

те отиграват етюди.

    Логически се предполага или предикатът, или множественият елемент. 

Т.е. предполагаемата логика или е предикатна, или про-позиционална. Екзистенциалната перспектива на про-позиционалната логика е очевидна. 

Но що за екзистенциална перспектива е перспективата на предикатната логика? Теглиш чергата към себе си. Та про-позиционалната логика екзистенциално се присламчва към предикатната логика. Че елементите на предикатното множество се оказват дадени. Диалектиката се явява покритието на това, щото да се натриват носове. Пък предполагаемата логика току се снеме в единение. Ами елементите на множеството се озоват в предлогическа даденост, понеже "чергата" се окаже. 

И нека се разкрием; нека се съревноваваме нито за да водим диалог, нито за да натриваме носовете си! Нека се надиграваме: къде ще му излезе краят. Играй играта, без да играеш своята игра.

Къде ще му излезе краят

I.e., retroactively.

(Твоят консерватизъм е пословичен по произход, възпитание и лице. Но аз много бавно достигнах своя отговор. Аз също като теб съм прогресиращ консерватор... Другото е скрито. И бродих; вдишвах от девет пустини, да, изпаренията, за да кондензирам капка. Пък теб, точно теб, която пие от девет кладенеца вода, теб, 

ако не беше толкова красива, никой нямаше да ти обръща внимание - нито ако не беше толкова умна. И въобще - о, ако не беше толкова напоителна! Че аз съм този твой никой сред толковато безчет някои. Та: наглост.)

"Капитал"

Интересите между който и да е (Костов, Бойко, Радев, Пеевски, Лена) и Прокопиев. Т.е. Прокопиев е съперник на статуквото в статуквото. Та той си е от същото минало покрай Цветелина Бориславова и пр. Основният проблем в ПП-ДБ се нарича Иван Костов, костовистите-носталгици (с все "интелектуалците" Дайнов, Янакиев, Иван Кръстев и т.н.). Ами търсят да се присламчат 
(ген. Атанасов, Ивайло Мирчев) към някакъв политически гребен 

(вкл. и "мъченикът" Радан, който се държи о Евроадминистрацията). Аз просто ще гласувам за Асен, без вече много-много да се замислям. Шумен, 18 февр.' 2026.