'

27 октомври 2025 г.

Извън пещерата

Понеже музиката изобразява. Тя съпровожда. Тя току се съмва, току залязва.

Тя не притежава естество, лик, собственост... И все пак е пещерна. Своето собствено слънце. Своята собствена ракурсивност. И очаква обитател.

Ех, нали слънчогледовият лик личи, притежава се! Ала слънчогледовият лик личи тъкмо лицево. Притежава се той някому. Нежели гърбом. Нежели призначно. Нежели затворено към личност.

Че той не рисувал пластики. Нима е нещо като скулптор! Нима, макар веществено, е оцветител! Скулптурният ракурс е скулпторен. Придаден е, навлечен е...

Нито рисувал призраци. Призраците са у писателите. И предстои винаги щото тепърва да се остойностяват.

Друга - тя о неопосредимо естество се залавя - е неговата музика. Защото слънчогледовото поле не било безлично. Не било безразлично. Ами слънчогледите откликвали повсеместно към слънцето, да, с различните свои настроения.

И музицирали заедно те в своята собствена музика. Та не се помещавали в световната пещера.

Но слънчогледите във ваза, или дори в угарта, се обграждали с ракурс.

Пък Винсент не можел да рисува слънчогледовото поле. Не можел просто да рисува. Не можел да го изброди, избродира, разпростре край себе си цялото, живото. Не можел да заживее. Убягвал му ракурсът. Собственият ракурс, менливостта на собствено музикалната тоналност. Дето ето защо, пред една последна звездна нощ, около чифтове износени обувки, Винсент греел със своите слънчогледи.

Шумен, 27 окт.' 2025

26 октомври 2025 г.

Destruction

Нечии коментари:

"my neck is about to break";

"this is why I have their tattoo on my right arm".

Беше 1985-та.

"Песента" е "Death Trap".

"The midnight in a forgotten cemetery.

No stars, just a black sky.

The moon shines red.

Horrible sounds tonight, it is sabbath.

Wolves howl.

Witches dance around the stake...

His Majesty is here."

🤘🤘🤘🤘🤘🤘

Аудио:

Вчера

"... онова, което те реално значеха, за цели десетилетия бе точно, точно обратното на езиковото им значение: 'поривът' бе задушаващ застой, 'дръзновението' бе дълбоко интериоризирана постоянна уплашеност, 'аленото' бе сиво, 'пламтенето' бе същински лед, а 'дружбата' - повсеместна взаимоподозрителност..." - Калин Янакиев, "Травматичните соц 'думички'. Спомнете си", Портал "Култура", 26 окт.' 2025 (link). С родообщинно заземление.

Евродепутатът

"Ще познаеш една слаба демокрация по това, че министърът на вътрешните работи е по-важен от министъра на финансите." Радан Кънев със завиден изказ прониква във философската глъб и широта на проблематиката, браво (нищо че е костовист)! (ИПВ Подкаст, 236, изд. 25 окт.' 2025, YouTube: link, водещ - Велислав култов Величков, "влакът защо стои на гарата".) Но ми се струва, че Радан е започнал повечко да употребява. Но пък: "Ако питате унгарската основна опозиция, тя ще ви каже, че предпочита да бъдат освободени европейските фондове за Унгария, за да го бие на чист терен (Орбан - б.м.),
на който не е обвинявана, че е слуга на Брюксел и прочее. Спирането на фондове не трябва да бъде разглеждано като инструмент в полза на обществото,

чиито фондове са спрени. Та властта е длъжна да изплаща субсидиите,

които са договорени, но тя може да го направи, разбира се, пък само чрез поемане на нов дълг. Което се отразява или на данъчната система,

или на инфлацията - или на двете. Механизмът защитава данъкоплатците в страните-донори, а не данъкоплатците в страните-получатели. Представяме ли си, че е възможно фигури от типа на Пеевски или съответните кръгове, ченгеджийски, зад него: ами да се откажат от влиянието си в, да кажем, прокуратурата или върховния административен съд, защото на господин Асен Асенов в Каспичан ще му спрат парите, с които иска да си купи нови машини за винарната, или защото ще трябва да вдигнат ДДС-то. 'Ние тия пари ще си ги вземем; и ще ги откраднем пак. И няма да ги откраднем от Европа,

ще ги откраднем от теб, от него, от мен...' Върховенството на закона и върховенството на правото са различни неща... Властта, на която са спрени парите, - тя няма автоматично да падне. Тя първо ще върже бюджета си по друг начин и после ще се защити, като започне с мантрата за злия Брюксел..." Радан казва, че от харвардски мАкроикономист Асен Василев трябва да се превърне в български мАкрополитик.

Разложение: родообщинното мое

"... да не го подчинява на никаква цел, която не е възможна според един закон, който би могъл да възникне от волята на самия пасивен субект..."*

- Това е недостатъчно - рече Киркегор.

- Хм, запитваш мене кой ме препитава. "Ти посочвай! Ще ме сочиш с пръст.

Не ща да се размия."

- ... че интимното и частното: та никой бащинията не ще да ти отмие - каза моята приятелка. - Мракът всъщност е медиум, систематичен е, тривиализира той пред бащинията интимното и частното - пригласяше тъй тя на моя учител.

- Но медиум, със своята систематичност, е фин-ансирането, да, нежели просто едно разплащане - натъртих аз ней. - Нека се погнуся от интимното мое, и нека се обезразлича към частното мое: за да станат наши! - казах аз ней, която в определените моменти умее да те настърви. - "Говорител: субстанцията е мрак, светът се раз-вива откъм сляпото петно" - помислих си.

- Или транслатор, що в определените моменти ще се разплати! - възкликна тя насред що бащинията: при все че възрастта си, пък реализацията си.

Шумен, 26 окт.' 2025.

----------

* Кант, "Критика на практическия разум" (пр. Ц. Торбов),

ч. I, кн. I, гл. III, пред-предпоследният абзац.