I. Плавният квантов преход (start-up).
Начален Cash a > 0.
Начален Burn x > 0.
Момент n = 0, 1, 2, 3, ... (месец или др.).
Условен Burn x-1, x-2, x-3, ... (намалява линейно).
Runway y(n)[n] = f(x), графиката; начален (преди нулевия) момент y = a/x.
y(0)[n] = (a - x) / (x - 1); 0 < x < a.
y(1)[n] = [a - x - (x-1)] / (x - 2); 0 < x < (a + 1) / 2.
y(2)[n] = [a - x - (x-1) - (x-2)] / (x - 3); 0 < x < (a + 3) / 3.
y(3)[n] = [a - x - (x-1) - (x-2) - (x-3)] / (x - 4); 0 < x < (a + 6) / 4.
...
y(n)[n] = [a - x - (x-1) - (x-2) - (x-3) - ...] / (x - 4...) = [a + ∑n - (n+1)x] / [x - (n+1)].
Условен Cash a + ∑n - (n+1)x > 0 → x < (a + ∑n) / (n + 1).
Пример: a = 1000.
y(0)[n] = (1000 - 1x) / (x - 1); 0 < x < 1000/1.
y(1)[n] = (1001 - 2x) / (x - 2); 0 < x < 1001/2.
y(2)[n] = (1003 - 3x) / (x - 3); 0 < x < 1003/3.
y(3)[n] = (1006 - 4x) / (x - 4); 0 < x < 1006/4.
y(4)[n] = (1010 - 5x) / (x - 5); 0 < x < 1010/5.
y(5)[n] = (1015 - 6x) / (x - 6); 0 < x < 1015/6.
...
Графиката: x трябва да се зададе отсам пунктира → y(n)[n] нараства.
Граничният
случай: гранична зона, нежели гранична точка.
Изследване:
y(n)[n] = [a + ∑n - (n+1)x] / [x - (n+1)] =
= {[a + ∑n - (n + 1)²] / [x - (n + 1)]} - (n + 1) =
= {[a - ∑(n + 1)] / [x - (n + 1)]} - (n + 1) = f(x),
параметрична хипербола;
1 ≤ x < граничната
зона;
n = 0, 1, 2, 3, ...
a
> ∑(n + 1) → a = F(nmax), резолюция.
Как (при макроикономическа устойчивост, инвестиционен заем) се подсигурява линейността на Burn: големият начален Cash дава възможност за голям начален Burn и голям брой моменти, та първата част (условно) на периода да стане неподатлива на флуктуации, че удобна за баластни отчисления, за да се уравнява сетне втората, податливата на флуктуации. (Оптимум начален Cash е сам по себе си баласт за малкия брой моменти - т.е. при макроикономическа неустойчивост.)
II. Обяснение.
Хипербола: (ордината
нагоре) f(x) = а/(x-b) - c;
a, x (абсциса надясно) > 0; b, c ≥ 0.
a, притъпеност;
b, преместване надясно;
c, преместване надолу.
Параметрична хипербола:
Текущо полагане →
→ Текущо преместване със
стъпкова единица надясно и надолу →
→ Текущо заостряне с текущата сумарна
стъпка:
(a-1)/(x-1) - 1 → (a-1)/(x-1-1) - 1
- 1 → (a-1-2)/(x-2) - 2;
(a-3)/(x-2) - 2 → (a-3)/(x-2-1) - 2
- 1 → (a-3-3)/(x-3) - 3;
(a-6)/(x-3) - 3 → (a-6)/(x-3-1) - 3 - 1 → (a-6-4)/(x-4) -
4;
(a-10)/(x-4)
- 4 → ...
[a-∑(n+1)]/[x-(n+1)] - (n+1); n = 0, 1, 2, 3, ...; a > ∑(n + 1).
Получава се едно постъпателно огъване надясно около точкова зона:
че откъм точковата
зона се разстила резолюция nmax
[a = F(nmax)]
насрещу асимптота x = 1[k] = xmin.
Границата: y(0)[n] =
y(1)[n] ↔ xmax = nmax + 1 < (1/2) [√(4a - 3) + 1] →
→ {[2(nmax
+ 1) + 1]² + 3} / 4 > a > [(2nmax + 1)² + 3] / 4 > ∑(nmax
+ 1),
понеже 4∑(n + 1) = 2 (n + 1)² < (2n + 1)² + 3.
Пример: nmax = 31 → 1057 > a > 993 → a
= 1000k; xmax = 32k; xmax - 1k, ...
{n = (x[k] - 1[k]) / [k]; 1[k] ≤
x ≤ xmax; x - 1[k], ...}
Параболично спрямо y = a/x нараства y(n)[n]:
{[a - ∑(n+1)] / [x0(n) - (n+1)]} - (n+1) = x0(n);
[a - ∑(n+1)] / [x0(n)
- (n+1)] = x0(n) + (n+1);
a - ∑(n+1) = x0²(n)
- (n+1)²;
x0²(n)
= a + (n+1)² - ∑n - (n+1) = a + ∑(n+1) - (n+1) = a + ∑n.