Как зад невидим параван
обръщаш ти все гръб към другите,
пък с тях съпругата, дечицата, съпругът дей?
вместо посреди всинца нам,
що сме в пламтящия зандан.
Шумен, 10 февр.' 2026
обръщаш ти все гръб към другите,
пък с тях съпругата, дечицата, съпругът дей?
вместо посреди всинца нам,
що сме в пламтящия зандан.
Шумен, 10 февр.' 2026
----------
Пазарният интегритет тук,
неужели при коледния базар!
виж Калин Янакиев,
"Етюд за самотника".
Абсолютът: "понеже да", "нежели не", "неужели..."
Ницше, "Залезът на боговете", пр. Г. Кайтазов:
"Формулата на щастието ми: едно да, едно не, една права линия, една цел..."
Права линия, безкрайна, чието начало и край съвпадат;
биеш в точка тъкмо която я няма, съществуваш заедно.
"L'homme est un être qui est ce qu'il n'est pas et qui n'est pas ce qu'il est."
"ЧовекЪТ е битие, що е това, което не е, и що не е това, което е."
Sartre, "L'Être et le Néant" ("Битието и Нищото").
Петте мои стиха "Слънце в сенките самотни" са в призрачен диалог с епитафа на Рилке, който той си е съчинил сам: "Rose, oh reiner Widerspruch, Lust, niemandes Schlaf zu sein unter soviel Lidern" ("Lidern", клепачи | "Liedern", песни); "роза, о, чисто противоречие, радост, ничий сън да не бъдеш под толкова много клепачи" (пр. Венцеслав Константинов). Т.е. Рилке в своя епитаф звучи пластично,
като че бидейки секретар на Огюст Роден.
