"Obermann almost finds life's answer, and the happiness he seeks,
only to realize that it is a mirage" - Ben Arnold
Четвърт час пиано с Liszt и "Vallée d'Obermann"
плюс пианистката Leonora Armellini:
jzemlian@gmail.com | Йордан Землян
"Obermann almost finds life's answer, and the happiness he seeks,
only to realize that it is a mirage" - Ben Arnold
Четвърт час пиано с Liszt и "Vallée d'Obermann"
плюс пианистката Leonora Armellini:
Казва: "Господ се нуждае от теб."
"The application of the term 'angel' originates in Broadway theater, where it was used to describe wealthy individuals who provided money for theatrical productions that would otherwise have had to shut down." - Raman Bansal, "Your First Startup".
Защо нямам приятели. - Разделих се отдавна със старите ми приятели. Срещна ли сега някой мой познат, първото, което ми казва, е, че "предполагам, работиш".
И ето, надявам се, че тя е по-различна, че мотивацията, с която тя ме пита същото,
е по-различна. И вярвам, че моята приятелка е това, за което се представя пред мен.
Металист ли е онзи, що не застава мирно с ръка на сърцето,
колчем чуе и колчем види това:
Откъде идва объркването в спора, който се води... Нека най-напред се каже как микроикономиката не е търсене и предлагане - а търсене и предлагане с производство. Че инвеститор и търговец се взаимоприпокриват, но производител и предприемач не се - (1) говорим за преди всичко производител, когато се произвежда което се търгува, (2) говорим за преди всичко предприемач, когато се търгува което се произвежда. И ето че за далавераджията Предприемачът е просто производител,
пък търговецът (или инвеститорът) - Предприемач едва ли не. Т.е. далавераджията не възприема икономиката иначе освен във вариант "1", макроикономическа нормала.
Но (микро-) икономика може да протича и по вариант "2", микроикономическа нормала - която пък е Нормалното състояние, понеже другата се нуждае от "господ".
Спецификата в трудовата борса - спрямо в капиталовата - е сподвижничеството. Някой у нас - когато каже "на борсата съм" - има предвид "регистриран съм в Бюрото по труда". Т.е. jobs.bg не представлява трудова борса, сайт за трудови обяви е - та не предлага сподвижничество. Нека забравим за миг, че сме в България и че и Бюрото по труда, и jobs.bg са парлама... Какво ли значи инвестиционна борса? Тя не само че няма да се състои в обявление (разпратено писмо по база с адреси - каквато функция в уж трудовия пазар уж има jobs.bg), но ще прилича на трудовата - вместо на капиталовата. И ще върви със, значи, сподвижничество. Ами "бюрото по инвестиции" сe явява сподвижник в инвестиционни борси. Че ако бяхме нормална държава, успеваемостта да си намериш през Бюрото по труда сносна работа щеше да бъде много висока - макар че през обява работата щеше да бъде тъкмо по твой вкус.
Щом обаче притежаваш "професионална тяга". Пък ти - в аналог - не притежаваш бизнесова тяга, не намираш чрез обявление (по света) инвеститори. Ала е твърде вероятно - ако и не точно по твоя вкус - да набереш инвестиции през "бюро по инвестиции". Частна фирма, иностранна, заплаща се като към адвокат - договаря се по техните закони. Шумен, 4 септ.' 2024.
Инвеститор възлага по задания проекти - а при наличие на предприемач заданието се изготвя от предприемача. И ето че първата работа на start-up-ния project manager е да свърже към заданието инвеститор - нежели да изготвя задание. Пък "консултантският project management" внушава изначално, че все пак се нуждаеш от задание: та затова презентацията винаги "олеква", та затова инвеститорът винаги е "някъде там"...
Ами току-що (в 3 септ.' 2024) отхвърли официално почин да се публикува обява по набиране start-up-съдружници; че политиката не позволявала: освен за наемен труд.
Project management, щото да се пласира start-up-ен капитал.
Умряла работа е да се пласира IT.
Start-up-ният капитал не се (както другият) пласира срещу пари, а или срещу средства за производство (и вкл. оперативните разходи и суровините), или срещу отговорности (в съотношение). И няма как да превишава предприемаческото ръководство. Т.е. ако някой (мощен и надежден инвеститор) каже "аз, без да внасям в start-up-а средства за производство, поемам цялата отговорност по максимално задвижване", може да поиска (на общо основание) 49% (или повече при специална клауза); или пък ако някой (чисто финансов инвеститор) каже "аз, без да поемам в start-up-а отговорности, внасям всички максимално необходими средства за производство".
Продаденият start-up-ен капитал е "другият" капитал - търгува се на друг пазар.
Пък другият пазар e линеен, мери се в цена за акция и не засяга предприемачеството пряко. Но start-up-ният пазар е нелинеен - колкото "по-напред" в капиталовото start-up-пространство-време (с пропорционалността за частен случай) купуваш, толкова е по-скъпо. Защото почива на цялост. (Парадоксален пример на "превключването" между двата пазара е как срещу 49% инвеститорът материализира целия start-up.)
Пък интелектуалната собственост за производство - та това е start-up-ният капитал (нежели просто интелектуална собственост, нито просто производителна собственост). Изисква се компактно минимумът отговорности и производствени средства - може ли предприемачът сам да си ги достави?
Инвеститорът в start-up поема риск - вместо, видиш ли, да се търси обезпечение! Финансовият риск е разплащателното средство, за да печелиш пари от производствената интелектуална собственост. Т.е. парите от гл.т. на start-up-а са периферия.
"Прокурорска Република България" днес обособява себе си в обществото и се отваря либерална ниша, ниша за истинско начало на бизнес = общност... (Виж фрагмента ми "България като Московска губерния", link.)
Аз ли да те уча! (Но да, това не се учи в българското образование.)
Това в икономиката е аналогът на квантовата теория във физиката. Но моята гениална приятелка ще го разбере.
2 септ.' 2024