("А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице..." - Деяния 10:34, пр. 1940. И та щом делом се каже, че "всяка жаба трябва да си знае гьола и възможностите"*, остава ли нещо, ОТ което ние, людете, ТРЯБВА да бъдем равни? Ами че ПРЕДВИД виртуалния интегритет! Да, обаче виртуалното, т.е. нежели реалното, поле е зарядно, "аз", та не може виртуалното поле да се, "ние", симетрира освен евклидовски, т.е. освен в собствения си разпад.
И пък изходът е "много работа"*, максимата "предполагам, работиш": но тя не ни въвежда в императив, недостатъчна е, НУЖНОТО е... "полагам, работиш".
----------
* Прекършеният историзъм се загатва в констативен патос от въпросния фрагмент, чийто автор, на фрагмента, не ми дава съгласие за цитат. Гениален текст, напаснат към прословутия Ницшев фрагмент 125 от "Веселата наука" - "Безумният човек", пр. Х. Костова-Добрева: "... Но как го направихме? Как успяхме да изпием морето? Кой ни даде гъба да изтрием целия хоризонт? Какво сторихме,
когато освободихме тази земя от веригите на слънцето и? Накъде се движи тя сега? Накъде се движим ние? Далече от всички слънца. Не падаме ли непрекъснато? Назад, настрани, напред, на всички страни? Има ли все още горе и долу? Не блуждаем ли все едно из някакво безкрайно нищо? Не усещаме ли дъха на празното пространство? Не стана ли по-студено? Не настъпва ли непрекъснато нощ и все по-дълбока нощ? Не трябва ли да се запалят фенерите посред бял ден? Не долита ли до нас нищо от шума на гробокопачите, погребващи Бога?... Никога не е било извършвано по-велико дело и който и да се роди след нас, ще трябва заради това дело да намери място в една история, по-висша от всяка история досега..." Т.е. Ницше - спрямо респираторната наука и една филетирана история, - Ницше спроти историчната залъгалка залага на свъхисторията, да, против захвърлена като бял джигер културприрода.)
