Плочкаджията

"Метафизиката, включително физиката, формова 'нещата', инструментализира ги. Че фундаменталната онтология формотвори 'нещата', прави ги наръчни, усмирява метафизиката. Ала от 'нещата' все ми се повдига, обезформят се, изпадат в безтегловност. Пък екзистенциализмът формира 'нещата'... 'Such beautiful eyes you have, such beautiful hair'^." ^ King Diamond, "I'm not a Stranger".

Лист: Испанската рапсодия

Georges Cziffra, аудио:

Малко носталгичен патос

никога не е излишен

Артикулираният spinor

    Задача по математическо въображение. Посъзерцавайте spinor-ната картинка ^, ученици: как ли тя може да бъде фиксирана? Понеже ами нищото, "самата дупка", т.е. артикулираният, фиксираният twistor*, е, че кълбото, нежели сферата, е с елиптично, т.е. липсващо, близък център. И пък битието е, че хипер-болът, анти-кълбото, е с пара-болично, т.е. "околокълбно" далечен център. И ето че иде реч как или онова нищо, което, "Господи", уж се отбягва, или това нищо, което току се детронира за битие. Рефлективната структура, пазарният интегритет.

    ----------

    * Twistor-ът (Roger Penrose) е кълбо, чиито диаметри са усукано кухи: всичките ляво или всичките дясно. Spinor-ът (Paul Dirac) е "twistor-ният пълнеж", избърнатият с "хастара" навън twistor.

    ^ Видео, spinor-ната картинка:

Душевните епохи

Лист, Балада 2, четвърт час аудио с пиано:

Това, което Лист най-добре умее, 

е да довършва с възвишеност слушателя;

интимност & простор

Щрих

Важно е да се добави, че нямам предвид матрична - с рефлективен ефект - структура, но имам предвид тъкмо рефлективна структура.

Примерът на Асен Василев е непълен

Ами да си обуеш първо чорапа, пък после обувката: въвежда се във времето практиката; но пък да те работи компютърът, вместо да работиш на компютъра: въвежда се във времето битието. (Това ми го подшушват нанороботчетата против биохакерската зараза.)

Време и битие

Основният въпрос за нашето време е как да влезем в компютъра.

В компютъра: компютърът отвъд Зенон Елейски

(виж фрагмента ми "Икар с рефлексия: лов за език", link)

F = Fk sinc[(π/ΔTn) T]; T, време

----------

Класическият:

    потенциали

        F1 = [f1(0, 1) > f1(0, 1) > ...]

        F2 = [f2(0, 1) > f2(0, 1) > ...]

        ...

        Fk = [fk(0, 1) > fk(0, 1) > ...]

        ...

    актуална серия F(F1), F(F2), ... | усеща се атмосфера → битието

----------

Квантовият: 

    актуали 

        Sum* = F(ΔT1) + F(ΔT2) + ... + F(ΔTmin ≤ ΔTn ≤ ΔTmax) + ... ; ΔTi ≠ ΔTj

    потенциална серия Sum, Sum, ... | пре-бивава се атмосфера **

----------

** "Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles"

"От многостранното зараждане на битието след Аристотел",

    дисертацията на Franz Brentano

* T → потенциална безкрайност:

Икар с рефлексия: лов за език

(как се философства от пусто, че в празно)

Пещера след пещера или на слънцето в сърцето.

Слънце в сенките самотни

Как зад невидим параван
обръщаш ти все гръб към другите,
пък с тях съпругата, дечицата, съпругът дей? 
вместо посреди всинца нам,
що сме в пламтящия зандан.

Шумен, 10 февр.' 2026

----------

Пазарният интегритет тук,

неужели при коледния базар!

виж Калин Янакиев,

"Етюд за самотника".

Абсолютът: "понеже да", "нежели не", "неужели..."

Ницше, "Залезът на боговете", пр. Г. Кайтазов:

"Формулата на щастието ми: едно да, едно не, една права линия, една цел..."

Права линия, безкрайна, чието начало и край съвпадат;

биеш в точка тъкмо която я няма, съществуваш заедно.

"L'homme est un être qui est ce qu'il n'est pas et qui n'est pas ce qu'il est."

"ЧовекЪТ е битие, що е това, което не е, и що не е това, което е."

Sartre, "L'Être et le Néant" ("Битието и Нищото").

Петте мои стиха "Слънце в сенките самотни" са в призрачен диалог с епитафа на Рилке, който той си е съчинил сам: "Rose, oh reiner Widerspruch, Lust, niemandes Schlaf zu sein unter soviel Lidern" ("Lidern", клепачи | "Liedern", песни); "роза, о, чисто противоречие, радост, ничий сън да не бъдеш под толкова много клепачи" (пр. Венцеслав Константинов). Т.е. Рилке в своя епитаф звучи пластично, 

като че бидейки секретар на Огюст Роден.

----------

Приложение: квантовият компютър, Златната среда мерително

1 bit:

А = [прахосник ли (0)

         скъперник ли (1)

         ----------

         харчов -> колко харчи по тази или онази мяра 

         = 1, 2, ... 2^n; n = 1, 2, ... ; n -> ∞]

Б = [прахосник според това мярно количество

        скъперник според онова мярно количество

        ----------

        щедър според разликата в мярните количества -> колко много щедър]

А + Б = Б -> А = 0 -> Б = Б:

[колко много щедър -> щедър според разликата в мярните количества

  ----------

  прахосник според това мярно количество

  скъперник според онова мярно количество] 

-> [прахосник = min 

      скъперник = max]:

1 qubit

Обичният ми валс

Шопен, Валс 7, аудио: