Просвещението като подопечно

    Пихтията (в погнуса):

    - про-свещ-е-ние; 

предприемачът е, 

пред-приемайки икономически себе си,

нежели въз-приемайки себе си;

ами така е, понеже предвид предприемачеството 

пред-приемаш себе си,

вместо да си просто приемлив,

че възприемайки се 

("един от нас", пък дори най-единият);  

    - про-свещеие;

Project Manager-ът е,

про-ектирайки икономически себе си,

нежели въз-гласяйки себе си;

ами така е, понеже предвид project management-а 

про-ектираш себе си,

вместо да си просто съгласен,

че възгласяйки се 

("наш човек", пък дори най-нашият).

    Та лошо няма;

и ето, противопоставката свише ("под общ покрив") е 

най-вече между про-свещ-е-ние и про-свещение, 

нежели едва между "най-единия един от нас" и "най-нашия наш човек".

Т.е. Project Manager-ът иде след предприемача.

(Виж фрагмента ми "Предприемачество и project management": link.)

Предприемачество и project management

Онова време, в което не съм отметка, е самата тренировка.

"Трябва да си представяме Сизиф щастлив." - Камю, 

"Митът за Сизиф", пр. П. и В. Пройкови.

Но как ли се става предприемач, 

как ли се постъпва за към startup? 

Понеже вече да си от България 

не означава, че изскачаш от черна кутия.

Шумен, 6 ян.' 2025.

Да. Ами:

    (1) регистратор;

    (2) банка с инвестиционно банкиране;

    (3) бизнесов проект;

    (4) инвестиционна гаранция (от банката);

    (5) предварителен инвеститор.

Предприемачът се свежда в Project Manager, 

та startup-ът - в проект, пък банката - в обслужваща,

щом клиентството се препречва от предварителния инвеститор:

    (1) регистратор;

    (2) Project Manager;

    (3) предварителен инвеститор.

Лошо няма.

Тя и той: критиците

Току подкопавам живота си, та посочвам самия живот. Схващаш самия живот критично, пък живеенето го захвърляш. Живеенето аха се окаже дрипата на живота ми, но не сме заедно. Нима ми олеква! Или подлагаш самия живот на критикуване, пък живеенето го умираш. Заедно сме, олеквам вместо "нима ми олеква". "Носете си новите дрехи, момчета!" Стефан Цанев. Как да стане? Шумен, 6 ян.' 2025.

Смисъл

Животът е смисълът на смъртта, а емоционалността е смисълът на живота.

Оня език, който говорел самия себе си

Лампедуза, "Гепардът". Фабрицио, възрастният аристократ с модерен трепет; 

и Анджелика, младата плебейка с аристократичен трепет. Да, просто трепет. Solo recordarte, "само спомен", както на испански се пее в "Tan lejos de aquel sueño", Rata Blanca. Спомен от бъдещето... Пък емоционалността е мотивационният фактор помежду им, но се заключава в един невъзможен валс. И същото се получава в Дикенсовите "Големи надежди"... Та всичко останало се в последна сметка приспособява. Казва писателят. Средата на този валс отсъства все още. Ех... Нека видим сцената от последния епизод на "Il gattopardo", 2025, Netflix. Kim Rossi Stuart, Фабрицио; Deva Cassel (дъщеря на Моника Белучи и Венсан Касел), Анджелика. И техните прекрасни 3 минути. Моите 3 минути на ридание. Струва ли си да се подслоняваш под езика? 

Обиталището и оня език, който говорел самия себе си

"... аргументи за това, че светът не може да няма начало на времето си и че, напротив, той не може да има такова начало, са формулирани още през Средновековието от т.нар. схоласти. А в тия 'мрачни', както се твърди, години тогавашните студенти по 'свободните изкуства' в Сорбоната, Оксфорд, Кеймбридж и т.н. - по това време петнадесет-шестнадесетгодишни - в порядъка на 'упражнение' е трябвало да разрешат противоречието помежду им. 

Дали днешните биха могли да го направят? Лично аз съм го опитвал с моите студенти." - Калин Янакиев, "Помислете над тази загадка", 4 ян.' 2025, Портал "Култура" (link). Едно изречение, прост отговор: емоционалността не е мотивационният фактор в среда, с която, ето ме, живея (да, в която "светът не може да няма начало на времето си"); пребиваването обаче не е за решение (пребиваването: "той не може да има такова начало"). Истинската загадка е следното: обратен завой, моята половинка. Ти. "Пуснеш се по пързалката". 

Не се справиш с емоциите си. Не ги разпознаеш в палитрата им. Та току потънеш. Подтиснеш ги чрез манипулативна готовност, изпод която на свой ред се надигне изземащ личността гняв. Необходимо е да се отвори изпускател. Нацелиш се... 

И пак, и пак. Скука. Умора. Отегчение. Маниакалност. Лекът е обратният завой. Усвоиш гнева. Разпознаеш палитрата. Приложиш стоицизъм. Стоицизмът изисква публична комуникация. Избегнеш сковаността. Правиш завои. Не че вземаш завои. Ре-кламираш езика. Да, или в среда, в която емоциите се изразяват, вземат се завои: епикурейство, ре-кламира се мисленето. Лекуваш се разпознато. 

Или в среда, в която нито мисленето, нито езикът се ре-кламират. Ето. Отсъства упътване. Лекуваш се инкогнито, и макар по лекарска препоръка. И тъкмо това твое инкогнито, твоята гениалност: ами то е ничията земя към епикурейски преход! Шумен, 4 ян.' 2025.

Вземеш завоя

    {Безпътица. - 88-ма, 89-та, 90-та, 91-ва. Паузата, студентската стачка... 

Та тайнството в моя живот трая под завивките на "Stronger than Pride", албум, който тъкмо беше излязъл. Ходих междувременно на ски в Боровец, 3 зими подред. И веднъж паднах на тила си, превъртях се долу в един трап. Но ходих и до Будапеща, Прага. Падна Берлинската стена. Ходих и на концерта на Sodom в София. И не мислех нито за миналото, нито за бъдещето, нито даже за настоящето. И все мислех, мислех за Sade, да, косвено; тоест бях се умислил. Шумен, 2 ян.' 2025.}

    Пък място [x] и време [t].

    (1) Та колкото по-голяма е спрямо ъгъла дъгата [L], толкова радиусът [R] е по-дълъг: L₀ / π = 2R; L₀ = x|t * → "π", ами завоят полага окръжност по някаква посока, разсейване, про-свещение, езикът се губи, кълбо, квантодинамика (Платон -> Хайдегер).

    (2) Че колкото по-остър [d(-e^L)/dL] е завоят [L = xt], толкова центърът е по-близо [-e^L]: d(-e^L)/dL = -e^L → "e", ами окръжността се състои в завоя по някаква посока, съсредотоЧВане^, про-свещ-е-ние, езикът се печели, сфера, мисленето се ре-кламира, космодинамика (Аристотел -> Брентано).

    ----------

    * "на това място по всяко време или на всяко място в това време".

    ^ (3) съсредоточАването: езикът на езика на езика... метасфера (Фреге -> Ръсел), която в комуникация се (анти-"2") деструктира (анти-"1") конструктивно, 

тоест езикът се ре-кламира.

    ----------

    Да се съсредоточиш:

        усвоявайки емоциите си (3), стоицизъм;

        изразявайки емоциите си (2), епикурейство.

    Стоицизмът е за който не може да се справя с емоциите си (обратен завой).

    Но ето, епикурейството се спъва в отказа да те упътят (нито мисленето, 

нито езикът се ре-кламират).

    Аудио:

Кон-струкция и единица: структурата

Хм, та вплетената, "комплексната" нула е въображаема, нежели, видиш ли, действителна. Т.е. че действителната, "реалната" координатна ос се в комплексната равнина разчленява (от въображаемата координатна ос, "имагинерната"). 

Пък равнината изобщо се разкрива в комплексна, т.е. "вплитаща", щом два взаимопротивоположни ръба, да, на равнината, се взаимозасрещнат. Издънен цилиндър. Обръчите на издънения цилиндър се държат един след друг 

(т.нар. Аксиома на избора). "Обръчи в себе си". Да, конструкция. Как ли? Про-свещение. Но ето че дето в продължение обръчите вече на кухия геврек се държат един без друг. "Обръчи за себе си". Да, структура. Защо ли е? О, ами защото единицата се разкрива структурно, като разкрива се никак освен в комплексна единица. Кронекер ("Бог е създал целите числа, всичко останало е човешко дело"). 

"Имаш ли своето 'защо' към живота, то ще можеш да понесеш почти всяко 'как'." - Ницше, "Залезът на боговете", аф. 12, пр. Г. Кайтазов. Про-свещ-е-ние.

Феноменология: същественото

    Началото:

ами съществуването - отвъдно,

та същността - присъща, 

че явлението - отвъдностно (природа).

    1. Краят: 

ами съществуването - присъщо ^,

та същността - отвъдна (истина),

че* явлението - отвъдностно.

    2. Средината:

ами* съществуването - отвъдностно (форма^^),

и та същността - отвъдна,

че явлението - присъщо.

    ----------

    Феноменът*:

или** (1) бъде с посочване

и е безотносителен към гледната точка (про-свещ-е-ние), 

или (2) бъде без посочване

и е относителен към вкупом всички гледни точки (про-свещение). 

    ----------

    * "... дървото за познаване доброто и злото" 

(Битие 2:17, пр. 1940).

    ** Franz Brentano, 

"Psychologie vom empirischen Standpunkte"

(щом феноменологията не принадлежи на феномена).

    ^ Franz Brentano, 

"Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles" |

"Die Psychologie des Aristoteles, insbesondere seine Lehre vom Nous Poietikos".

    ^^ "... просто форма на живот, в която остава ирелевантно кой живее",

Христо Стоев, 17 май' 2022.

"Водещият е майката от всички бащи" (про-свещение)

    Няма никога как во истине да се разговорим всички за нещо ви, колкото ли, ето, много да сте; да, понеже има дето винаги да се разговорим всеки за по нещо. 

Защо ли? Ами защото няма друга гледна точка, освен да изразиш мнението си свободно; та току поведеш някаква политика, но или гледайки, щото в политиката какъв си (про-свещ-е-ние).

     "We have boson variables appearing automatically in a theory that starts with only fermion variables, provided the number of fermion variables is infinite" | Paul Dirac, "Spinors in Hilbert Space".