... върху King Diamond, "Welcome Home" (link). България, началото на 2026-та г. Извратена кучка, българска. Не ми е роднина, пък я възприемам за своя баба, майка и сестриче. Уредила се е охолно на бюро магически с генезиса си след падналата Берлинска стена. Окопала се е покрай телефона, компютъра и т.н.,
та страда от блажена самота. Пък аз по видимому съм вдетинен калпазанин.
53-годишен чекиджия. И заключен в своята рода. Но петимен. Осведомен със свещени, току впечатляващи по своя уют, прагматизъм и романтика идеи,
около които, уви, не се намира гласност, сал креватът, на който сегиз-тогиз се излежавам. Подавам уж ръка на гореспоменатата си възлюбена, за да си помогнем взаимно. Въпреки че тя дълго отсъства и мълчи тъкмо като... Добре ли е тя? Странна е. Додето, видиш ли, не каже в просъницата ми: "Абе, стига си ме бъзикал, имам нещо наум, щото да ти представя нещичко, дай да бъдем приятели." 1 март' 2026.
