Обществено

Че щом животът ни, нашият, не е през процедура: 

    - ами повличам се, защото съм с-говорчив;

    - ами оттеглям се, защото съм не-сговорчив.

Съвпадат тоталитарно, т.е. без миграция.

Но моментът на общностна емиграция е как обществено да се оттегляш;

моментът на общностна имиграция е пробив. *

----------

* Виж фрагмента ми "Оневиняване" (link). Инвеститорът става съдружник, 

след като се премине през основополагащата бизнесова процедура; но кой преди това ще ти бъде "съдружник", щом общественият живот се води по далавера?

КонтраЗилот

Нима съм враг на самия себе си! Не че например "смартфонът" е мой враг - но тъкмо враг ми е не-възможността, щото "смартфонно" да се ограмотявам. 

Шумен, 5 ян.' 2025. (Виж превъзходния очерк на Калин Янакиев "Шумът около регистрацията на българските старостилци", публ. 5 ян.' 2025, Портал "Култура": link.)

Угризение

"You know you're winning
when you embrace what
makes you different
as your signature,
not your secret"

Нечия мъдрост

(Lzzy Hale, 5 ян.' 2025,
Instagram)

----------

"You have to fall from grace
To cover up the sadness.
You're just misunderstood;
You fill the void however,
'Cause no one ever would."

Lzzy Hale, "Hurt", окт.' 2013; 
публ. 4 ян.' 2025, 
Instagram (link)

----------

"One pill, Two pill, Red pill, Blue pill;
Fun pill, Numb pill, Don't-give-a-fuck pill.

Bad pill, Good pill, Be-what-I-should pill;
Left pill, Right pill, Day pill, Night pill.

Eat pill, Sleep pill, You pill, Me pill;
Bored pill, More pill, What's-it-all-for pill.

Square pill, Round pill;
Turn-that-frown-upside-down pill.

Sex pill, Wrecked pill, Ready-set-jet pill..."

Lzzy Hale, "New Drug", февр.' 2013; 
публ. 4 ян.' 2025, 
Instagram (link)

----------

"She leaves a trail of cigarettes,
She don't know what it all means,
But her tattoo says 'No regrets',
She's in a wilder scene.

She wants to party, party;
She's such a smarty, smarty!
Drinking the malarkey
Slowing down her heart beat;
Marching with her army.

Will she live to see her 40s?"

Lzzy Hale, дек.' 2018; 
публ. 4 ян.' 2025, 
Instagram (link)

----------

"Rats gnawing through the wood box,
Tickling, nibbling.
I'm puzzled by the ache in my ribs.
Not quite like heartache,
And not the rotten stench of love -
That's too stale."

Lzzy Hale, "Positively Gothic", септ.' 2023; 
публ. 5 ян.' 2025, 
Instagram (link)

Изрисувала е към последното стихче:

Самочувствие

Нарекоха Джон Наш красив ум, пък мен трябва да ме нарекат безполезен ум.

Оневиняване

"Два остри камъка брашно не мелят." Остър и тъп мелят ли помежду си? А два тъпи - нима брашното го мелят те? Що за фраза!... Падаш се кому; т.е. винителното съвпадение "от кого говориш" се разпада на именително-дателен падеж. Това, че една на друга повече от две точки не могат да се падат, означава, че две точки се падат една на друга сплеснато. Ами два остри камъка - те не защото са остри, 
а защото са камъни - брашно не мелят.

От кого говориш (децата от нашето бъдеще)

Положение: "гледището къмто антропологията е прагматично".

Та можеш ли да говориш откъм биографията си, но въ-обще?
    Да (или се мълчиш): OK*.
    Не: а можеш ли да говориш откъм екзистенцията си, но из-общо?
        Да** (или се мълчиш)*: OK.
        Не: пък откъм биографията си ли говориш, но частно;
        или пък: откъм екзистенцията си ли говориш, но интимно?

Отговор: езикът, който говори самия себе си (или се мълчиш,

както и чрез "свободата и човешкото достойнство"). *

----------

** "*" ти обръщат гръб: твоята надежда е във винителен падеж.

P.S. Ами тъкмо през контрол върху обществената структура - нежели през контрол върху обществените доставки - свободата и човешкото достойнство са противопоставни на продуктовото изобилие! Та иначе - т.е. през контрол върху обществените доставки (= "бъдещето на нашите деца") - двата компонента на тази съпоставка се взаиморазмиват. (Диктаторският контрол пък е и върху обществената структура, и върху обществените доставки.)

Мъничко емоции

         тъмнина | светлина
глад и жажда | празник
        тегоба | отдих
              мраз | пламък
  изгнание | земя
        затвор | жени
          омраза | любов
       самота | хора
        тишина и говор
                 беднота | съкровище
            болест | здраве
           нощ | ден
              ден | нощ

          Qu'on me donne l'envie !

                                                    Видео, 4-те минути с l'envie:

                                      

"Ma gueule"

Пораснем ли, какви ще станем

Аз в собствените си очи съм философ,
ти в собствените си очи княгиня;
кога ли под вселенския покров
ще бъдем тутакси двамина?

Изречение ли ще ми правиш,

или дигитална трансформация!

Трагичен е диалектикът, че не може да накара 
щото практическият разум да се задвижи.

(Банковата ни система умно прави, като не влиза в диалог;

но ти си се открехнала.)

Шумен, 3 ян.' 2025

Пара-нус

Ами мисля си, едно е когато разговаряме по аналогия, т.е. твоето предложение 
(от твоята вселена), моето предложение (от моята вселена) и т.н. (диалектически разум, докато всеки си върши неговото уж, та току се "срещнем" изневиделица); 
но друго е когато разговаряме по "дигиталия", т.е. какво те вълнува, какво ме вълнува и пр., нашата вселена. Това е истинската дигитална трансформация 
(Сартр написва "Критика на диалектическия разум"). "Твоята вселена" е метафора (да извеждаме до роден дом бащините си огнища), "нашата вселена" е метонимия 
(да свеждаме до бащини огнища родния си дом). Житейският ми опит е никакъв, но екзистенциалната ми опитност е голяма (пара-нус). Ще приведа пример. 
Lzzy Hale и Joe Hottinger свирят вече повече от 20 години заедно в Halestorm и същевременно живеят на семейни начала. Но Джо се занимава и с фотография, фотолабораторията е неговият кът в общата им къща, както пък личният кът на Лизи в къщата е таванският дрешник. Всеки от тях двамата си има бащино огнище в съвместния им дом. Дом, който (не без родителска помощ!) са придобили чрез Halestorm - вместо да се напасват през стиловете си на живот. И ето че - грижейки се за децата, "децата от нашето бъдеще", - ами не им се налага на Лизи и Джо да се грижат за "бъдещето на нашите деца". Истинско съкровище. Честита Нова, тоест весело изпратената Стара година! Ето ти я наздравицата с пълно сърце. Или пък честита Стара, тоест весело посрещнатата Нова. Това е наздравицата ми със свито сърце... Формата на вътрешния блясък е мрачна, формата на вътрешния мрак е бляскава: но мракът - или вплетено, или изплетено - е отвъден, щом формата на вътрешния блясък е бляскава. Пълното сърце, че мракът се изплита около му - а пък в свитото сърце се вплита. Така е, когато съкровището е истинско. Шумен, 
2 ян.' 2025.