Овцете се скупчваха около дървото, уж опасявайки се от буря. Пък сега току блуждаят да се скупчат, уж бягайки от буря. Тоест дървото ги преследва, току ставайки все по-въображаемо, а опасението за буря - все по-действително. Значи ли това,
че в определен момент овцете трябва да вкоренят в съзнанието си ново дърво?
Или в този случай синдромът на сварената жаба подсказва как блатото се избистря.
