Поезията и прозата на Яна Язова са глъб, а бележките и писмата - емоционална наслада. Статиите и детската литература попадат между двете... Та началото и краят на това писмо със самия свой стил ме обляха в непредизвикана радост, ето:
"Любезни г-н Любен Станчев*,
От много време чакам някакво съобщение от Вас и напоследък сериозно започнах да мисля дали Вие сте добре със здравето и дали сърцето Ви е причинило пак някоя пакост.
Аз Ви изпратих на Вас и на г-н Яни х. Янев моя последен роман 'Капитан',
после Ви писах едно голямо писмо, в което нетрадиционно си изказах голямата признателност, която чувствувам към Вас и Ви молих, ако е излязла във Вашия вестник моята реклама, да ме зарадвате, като ми изпратите броевете,
понеже тука въпреки постоянното ми търсене, не мога да намеря Вашия вестник.
аз започвам да се безпокоя, че трябва да не сте добре, или въобще, че нищо мое не достига до Вас.
...
Вие кога ще дойдете в София? Тука е сравнително добре. Чакаме Ви и ще Ви увеселяваме, вярвам, за по-дълго време. Аз станах на 1 септември шофьор и ще Ви возя из околността. За по-евтино, ако се решавате да тръгнете с мене, можете да си напечатате некролозите във Вашата печатница в Добрич и тогава да дойдете. Но аз се смея, аз съм отличен шофьор, можете да имате щастието да умрем двамата заедно.
Сърдечно Ви поздравявам,
Ваша Яна Язова"
----------
* 1904 - 1945, разстрелян от Народния съд.
Писмото е от 23 септ.' 1941.
Любен е бил на 37 (Яна - Люба - на 29),
намекът със сърцето не е здравен.
Публ. в сп. "Добрич", юни' 1991 (link).
