Ами когато не иде реч за оптимизъм и песимизъм, става въпрос за изострено злободневие: че няма как злободневието да се преодолява, освен относно "мен".
Пък продоволствието е което е злободневно. Накъде да се запъти човек? Та отсам на злободневието е границата на продоволствието, това е песимизмът уж (Витгенщайн); а оттатък на злободневието е хоризонтът на времето, това е оптимизмът уж (Хайдегер). Оптимизмът и песимизмът битуват заедно, защото езикът, изменението е техният дом, изказът на едно настроение. Понеже, ето, изострено ли е злободневието, се мержелее продоволствие, през което времето прозира: блещукат звездите на изменението, подканяйки "ме" (Кант) да се присъединя към езиков танц (Ницше).
