Разбира се, че кадрите не трябва да решават всичко: ами всеки кадър трябва да решава според отредения му в институционалността кадър - вместо сред ползвана за парлама институционалност. Институционалността обаче не трябва да въдворява - трябва да се въдворява именно в нея. Как? Ами тъкмо по пътя (световен) на либералната демокрация. И ето че суетнята около Комисията иде да свидетелства как сме изминали достатъчно път, щото Главният прокурор да бъде сведен до кадър - на дневен ред е това и е обнадеждаващо. [Обнадеждаващо е, че скалпелът на словото прониква все по-надълбоко: та проблемът с Главния прокурор беше преди всичко институционален, а сега е сведен най-вече до кадрови] - нещо в кадруването е сбъркано. "Кадруване" - терминът за институционален подход (дето иначе не е термин и нямаше да подлежи на институционална оценка). Парадоксът на Ръсел се решава с класификация, обратна връзка с институционалността. Т.е. г-н Смилов има предвид в институционалността "сбърканяшко", "плътско" (Гл. прокурор, кадърът-институция, да разследва себе си сам из другите джуджета), нежели в строгия смисъл сбъркано. Ето функцията на Комисията... Вътрешната политика също е динамика (пък у нас: поне от известно време насам - но беше досега пластика, към каквото Партньорът се домогва сега според тоягата). В ангелски сонмове не вярвам и аз - но вярвам в дяволски. "That light's a darkness I will never betray" (Lzzy Hale). Че нима "Институционалността" са клетки за животни! Сещам се за Ted Bundy - той в съда се защитаваше сам. Шумен, 26 февр.' 2024.
