"Aus dem Paradies, das Cantor uns geschaffen,
soll uns niemand vertreiben können"*
Hilbert, 4 юни' 1925
x, пространството
Кантор: идеята съществува свръхбезкрайно,
та технически се прави по принцип аналогията
(= Парадокс на Ръсел)
Ръсел: свръхбезкрайност не съществува,
та технически се провежда по принцип аналогията
(= Парадокс на Кантор, сиреч Първият Хилбертов проблем)
Т. е. далаверата** не позволява на мрака обективация,
не дава щото да се отфилтрира свръхбезкрайността,
се утвърждава Парадоксът на Ръсел,
се снема Парадоксът на Кантор...
Но какво представлява Striding Man?
Емблема към напитката ли, Ръселе;
или вход, Витгенщайне, към езикова игра*?
Нито едното, нито другото:
"та Johnnie крачи сред нас, докато пием"
Черният пламък. Прочетох някъде, че "as it stands now, it looks less like the lively cartoon man full of personality, wit, and charm. Instead, the logo looks more modern, minimal and sleek. The brand ditched the colorful ensemble and the peppy walk for a striding man that is moody, sophisticated, and full of class. The dynamic nature of the design makes you think that this man is striding towards greatness and success. You know that this brand means business"
* Очароващото в шахмата не е самата логистика,
а... току интериорната такава (Brouwer)
** "Белият огън", обективиращ "визирания" от Хилберт Канторов рай
(дали верижката на Фрегевия джобен часовник е точка или не)
P. S. John W. Dawson Jr. за разклонението
Кантор → Ръсел, Витгенщайн, Хилберт, Брауер
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
