Понеже know-how-то е според родителство, та капиталовият разход въдворява в know-how-то, сиреч капитализира, но проблемът в капиталната общност - или в един, с други думи, държавен капитализъм - е тъкмо че know-how-тo е ничие, та капиталът се отчуждава при самото си формиране, ограбва се, оголва се, кучета го влачат, "ръжда разяда глозгани кости"*... Ничий проблем. Know-how-то, уви, е според, казваш си, нечие родителство. Извеждаш бизнесов план, подплашваш "дивата пчела изпод камбанката на напръстничето"** - дето това ще бъде гаранцията за успеваемост, макар не и за успех. А после навън представяш, във връзка с плана, спецификация*** за капиталови разходи, звъниш; закупува към фирмата си той, ах, и доставя, но за теб и по твои указания - т. е. това ще бъде гаранцията за коректност. Пък изгодата - процент от печалбата. Понеже ти, да речем, си и рок-групата, и репертоарът, и творческият продуцент: че твоят човек е изпълнителният продуцент, студиото, срещу процент от албума, е негова инвестиция по твое указание. И тръгне ли - "break down the walls of forever, pull down hard on the lever"**** - бизнесът, всеки ще иска да инвестира. "It doesn't matter whether you're a Pop star, a Rap star, or a Country star: everybody wants to be a Rock star" (Lzzy Hale, "Dallas Observer", 19 ноември' 2021, link).
* Ботев, "Елегия".
** Keats, Сонет VII, мой превод.
*** "Спесификация" било.
**** Metal Church, "Start the Fire":
"like a ship that's built for destruction,
I'm a metal man of construction...
I just love to see my parents flee".
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
