"Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал:
и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо,
що биха намислили да направят"
Бит. 11:3,6
Артикулацията, която - въпреки тоталитарната, отвеждащата едно
евентуално проблематизиране възможност - Sinus Cardinalis я отменя с "нека щото намираме помежду си общ език"; понеже индивид упражнява воля, но човек вика неволята: о, ами че макар през Sinus Cardinalis: ами преходът между как, нали, "езикът ме говори" и "езикът 'ми' говори" се оказва невалиден (в "Stargazer" на Rainbow) ... Tа "свръхчовекът" е изразът на митичната неволя, т. е. "Gott ist tot" - вярата живо търси, да, своята абсурдност, вместо просто в отговор към книжниците да се задоволява отрицателно с "отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу" (Лука 20:25). И виж Paul Tillich.
"Müssen nicht Laternen am Vormittage angezündet werden?"
Nietzsche, "Die fröhliche Wissenschaft", 125
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
